Кунинкперт
Кунинкперт (Cunincpert; † 700, погребан в църквата „Св. Салваторе“ в Павия) е крал на лангобардите от 688 до 700 г.
| Кунинкперт | |
|---|---|
| крал на лангобардите | |
 |
|
| Управление | 688 – 700 |
| Наследил | Перктарит |
| Наследник | Алахис |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | църквата „Св. Салваторе“ (Павия) |
| Семейство | |
| Династия | Агилолфинги |
| Баща | Перктарит |
| Майка | Роделинда |
| Брак | Хермелинда |
| Потомци | Лиутперт |
| Кунинкперт в Общомедия | |
Кунинкперт е от баварската династия Агилолфинги. Той е син и наследник на Роделинда и на крал Перктарит, който още през 679 или 680 г. го провъзгласява за сърегент в Милано и за съкрал.
След смъртта на Перктарит узурпаторът херцог Алахис от Тренто вдига въстание срещу него, преди всичко в областта на херцогство Фриули през 679 г. Въстаниците в началото имат успех и превземат Павия. Кунинкперт бяга на остров Комавина в езерото Комо. През 688 г. той ги побеждава в кървава битка при Коронате на река Ада.
След това се стреми да сложи край на Трикапитолинската схизма, от десетилетия разклащаща италианската църква. През 698 г. на Помирителния синод в Павия той обединява италианските епископи по въпросите на Христологията.
Кунинкперт се жени през 688 г. за англосансконката Хермелинда, от която има син, Лиутперт. Има връзка и с русокосата Теодота от много благороднически римски род.
Лиутперт става негов наследник през 700 г. и понеже е малолетен, баща му определя Анспранд за негов регент.
Понеже и други Агилолфингери-претенденти се надигат за властта, се стига до многогодишна гражданска война.
ИзточнициРедактиране
- Павел Дякон, Historia Langobardorum, hrsg. Ludwig Bethmann und Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878
- Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3806203646.
- Walter Pohl, Peter Erhard (Hrsg.): Die Langobarden Herrschaft und Identität. Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2005, ISBN 978-3-7001-3400-8.
- Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden, Stuttgart 1982. ISBN 3-17-007515-2.
- Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 88-7273-484-3