Отваря главното меню

Купата на африканските нации е главният международен футболен турнир в Африка. Той се провежда под егидата на Африканската футболна конфедерация (КАФ) и е аналог на Европейското първенство по футбол за африканските страни. Първото издание на турнира е през 1957 г., а от 1968 г. насам той се провежда веднъж на всеки две години.

Купа на африканските нации
Настоящ сезон или издание на турнира Купа на африканските нации 2019
Coppa Africa.svg
Информация
Спорт футбол
Основан 1957
Брой отбори
(състезатели)
16
Държави Африканска футболна конфедерация
Настоящ победител Flag of Cameroon.svg Камерун
Официален уебсайт www.cafonline.com
Купа на африканските нации в Общомедия

Само три отбора участват в Купата на африканските нации през 1957 г. Това са Египет, Судан и Етиопия, а отборът на Република Южна Африка е дисквалифициран заради апартейда. По-късно турнирът се разширява и са въведени квалификации, в които участват почти всички национални отбори от Африка. През 1998 г. за първи път във финалите участват 16 отбора, които са разпределени в четири групи по четири отбора във всяка, а първите два от всяка група продължават във фазата на директните елиминации. Този формат на турнира остава непроменен до днес.

Досега общо 13 отбора са печелили Купата на африканските нации. Египет го е правил рекордните 7 пъти, Камерун има 5 титли, а Гана – четири.

Съдържание

ИсторияРедактиране

Първите турнириРедактиране

През юни 1956 г. по време на третия конгрес на ФИФА в Лисабон е основана Африканската футболна конфедерация. Веднага се зараждат планове за организиране на континентално футболно първенство. Това става през февруари 1957 г., когато в Хартум се провежда първото издание на Купата на африканските нации. Първоначалната идея е да участват четирите страни основателки на КАФ – Египет, Етиопия, Република Южна Африка и Судан, но южноафриканците отказват да изпратят отбор, състоящ се и от бели, и от цветнокожи играчи. Това довежда до дисквалификацията на отбора от турнира и изключването му от КАФ. До завръщането си в конфедерацията през 1992 г. Република Южна Африка не участва в никакви международни първенства на африканския континент. По този начин първият турнир минава с участието на три отбора и включва изиграването само на два мача, а Етиопия, която трябва да е съперник на Република Южна Африка в полуфиналната среща, се класира директно на финала. Египет става първият шампион на Африка, след като побеждава Судан на полуфинала и Етиопия във финалния мач.

Две години по-късно същите три отбора взимат участие във второто издание на Купата на африканските нации в Египет. Отборът на домакините успява да защити титлата си, надделявайки този път над Судан в решителния мач. На турнира през 1962 г. в Адис Абеба дебют записват отборите на Тунис и Уганда. Шампион е Етиопия, която побеждава Египет на финала след продължения, не позволявайки на египтяните да спечелят трета поредна титла.

През 1963 г. Гана участва за първи път като домакин на турнира и успявя да го спечели след убедителна победа над Судан на финала. През следващото десетилетие Гана се утвърждава като главна футболна сила в Африка, като успява да повтори успеха си две години по-късно на първенството в Тунис, по този начин изравнявайки постижението на Египет от две титли, а на следващите две издания на турнира достига до финалния мач. На първенството през 1965 г. е въведено ново правило с цел ускорявяне развитието на африканския футбол: всеки отбор може да пуска на терена не повече от двама играчи, подвизаващи се в неафрикански стани.

Финалите на Купата на африканските нации през 1968 г. включват две групи с по четири отбора, първите два от които се класират за полуфиналите. Този формат на турнира се запазва до 1992 г. Демократична република Конго печели първата си титла, побеждавайки Гана в решителния мач, а две години по-късно отборът на Судан вдига трофея след победа отново над Гана. Котдивоарският нападател Лоран Поку става голмайстор на тези две първенства съответно с шест и осем гола, а постиженеито му от общо 14 гола в Купата на африканските нации остава ненадминато до 2008 г.

70-те годиниРедактиране

Шест различни отбора печелят Купата на африканските нации от 1970 до 1980 г. – Судан, Република Конго, Заир, Мароко, Гана и Нигерия. Втората титла на Заир от турнира през 1974 г. (преди това отборът е спечелил първенството веднъж под името Демократична република Конго) е постигната след успех срещу Замбия във финала. За първи и единствен път в историята на турнира финалният мач трябва да се преиграва, след като първата среща между двата отбора завършва при равенство 2 – 2 след продължения. Преиграването е спечелено от Заир с 2 – 0. Нападателят Муламба Ндайе отбелязва всичките четири гола за отбора на Заир в тези два мача. Той става и голмайстор на турнира с общо девет попадения, което е рекорд за едно издание на Купата на африканските нации. Мароко печели трофея през 1976 г. в Етиопия, а Гана го прави за трети път през 1978 г., ставайки първата нация с три титли. През 1980 г. Нигерия е домакин на първенството и побеждава Алжир на финала, за да стане осмата страна с триумф от Купата на африканските нации.

80-те годиниРедактиране

Гана си възвръща титлата и званието шампион на Африка на първенството в Либия през 1982 г. Правилото за най-много двама легионери в един отбор е отменено, тъй като вече голяма част от африканските футболисти играят в европейски клубове, и съставите са укрепени значително. Домакините от Либия побеждават Гана в мача на откриванито на турнира, но същите два отбора се срещат във финалния мач и този път ганайците са победители след равенство 1 – 1 след продължения и 7 – 6 след изпълнение на дузпи. Победител в Купата на африканските нации през 1984 г. е отборът на Камерун, който, побеждавайки Нигерия, печели турнира за първи път и впоследствие успява да достигне финалните срещи на следващите му две издания, като губи първата от тях от Египет и печели втората след успех отново срещу Нигерия. Две години по-късно нигерийците играят трети финал в рамките на четири издания на първенството, но губят от домакина Алжир.

90-те годиниРедактиране

През 1992 г. в списъка на победителите се появява ново име – Кот д'Ивоар. За първи път Купата на африканските нации се провежда в Сенегал, а броят на участниците е увеличен до 12 заради нарастващия брой на страните, които желаят да вземат участие в квалификациите. Кот д'Ивоар печели и полуфинала срещу Камерун, и финала срещу Гана след изпълнение на дузпи, като във финалния мач резултатът след наказателните удари е 11 – 10. Отборът успява да не допусне нито един гол във вратата си в игрово време в петте си срещи от турнира.

През април 1993 г. Замбия изживява трагедия – катастрофира самолетът, с който националният отбор на страната пътува за Сенегал, за да изиграе квалификационен мач за Световното първенство в САЩ. Загиват всичките 30 души на борда, включително 18 футболисти. Но няколко играчи, които се подвизават в Европа, не са в самолета по време на трагедията. Те стават основата на нов отбор, който успява да достигне финала на Купата на африканските нации през 1994 г. в Тунис. Там Замбия губи от Нигерия, за която това е четвърти финал за последните десет години.

Юбилейното двайсето издание на Купата на африканските нации се провежда в Република Южна Африка през 1996 г. Това е първо участие на домакините в турнира, след отмяна на дългогодишната забрана за участие поради падането на апартейда и неуспешен опит за класиране за първенството две години по-рано. Форматът на надпреварата вече включва 16 отбора, но през 1996 г. те са 15 поради отказа на Нигерия да участва в последния момент. Южноафриканците печелят това издание на турнира и отново достигат финалната среща две години по-късно, но там губят от състава на Египет, който по този начин постига четвъртата си титла, изравнявайки се с Гана по този показател.

21 векРедактиране

Първенството през 2000 г. е първото, което минава под съвместното домакинство на две държави – Гана и Нигерия. То е спечелено от отбора на Камерун, който успява да повтори успеха си на следващото издание на надпреварата. В първенствата през 2004 и 2006 г. шампиони стават домакинстващите отбори. В първия случай това е Тунис, който не е триумфирал в турнира дотогава, а във втория – Египет, за който това е рекордна пета титла.

Египет печели и следващите два турнира – през 2008 и 2010 г. и по този начин става първият отбор, който става футболен шампион на Африка три последователни пъти. През 2010 г. камерунецът Самюел Ето'о поставя рекорд за най-много отбелязани голове в историята на Купата на африканските нации с общо 18 попадения.

КвалификацииРедактиране

През 1962 г. за първи път участниците във финалния турнир на Купата на африканските нации се определят чрез квалификации. От 1962 до 1990 г. квалификационните турнири се състоят от директни елиминации, като броят на кръговете зависи от този на отборите, които участват. В квалификациите за първенството през 1992 г. са въведени групи, в които няколко отбора играят помежду си по системата всеки срещу всеки. До 2006 г. домакинът на първенството и действащият носител на трофея се класират автоматично за финалите. От 2008 г. само домакинът получава тази промоция.

СтатистикаРедактиране

РезултатиРедактиране

Година Домакин Финал Мач за третото място
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1957
Подробности
Судан  
Египет
4 – 0  
Етиопия
 
Судан
(  РЮА е дисквалифицирана)(1)
1959
Подробности
Обединена арабска република  
ОАР
няма(2)  
Судан
 
Етиопия
(участват само три отбора)
1962
Подробности
Етиопия  
Етиопия
4 – 2
след прод.
 
ОАР
 
Тунис
3 – 0  
Уганда
1963
Подробности
Гана  
Гана
3 – 0  
Судан
 
ОАР (Египет)
3 – 0  
Етиопия
1965
Подробности
Тунис
Гана
3 – 2
след прод.
 
Тунис
 
Кот д'Ивоар
1 – 0  
Сенегал
1968
Подробности
Етиопия  
ДР Конго
1 – 0  
Гана
 
Кот д'Ивоар
1 – 0  
Етиопия
1970
Подробности
Судан  
Судан
1 – 0  
Гана
 
ОАР (Египет)
3 – 1  
Кот д'Ивоар
1972
Подробности
Камерун  
Конго
3 – 2  
Мали

Камерун
5 – 2  
Заир
1974
Подробности
Египет  
Заир
2 – 2 сл. прод.
2 – 0
(преиграване)
 
Замбия
 
Египет
4 – 0  
Конго
1976
Подробности
Етиопия  
Мароко
няма(3)  
Гвинея
 
Нигерия
няма(3)  
Египет
1978
Подробности
Гана  
Гана
2 – 0  
Уганда
 
Нигерия
2 – 0(4)  
Тунис
1980
Подробности
Нигерия  
Нигерия
3 – 0  
Алжир
 
Мароко
2 – 0  
Египет
1982
Подробности
Либия  
Гана
1 – 1 сл. прод.
(7 – 6)
след дузпи
 
Либия
 
Замбия
2 – 0  
Алжир
1984
Подробности
Кот д'Ивоар  
Камерун
3 – 1  
Нигерия
 
Алжир
3 – 1  
Египет
1986
Подробности
Египет  
Египет
0 – 0 сл. прод.
(5 – 4)
след дузпи
 
Камерун
 
Кот д'Ивоар
3 – 2  
Мароко
1988
Подробности
Мароко  
Камерун
1 – 0  
Нигерия
 
Алжир
1 – 1 сл. прод.
(4 – 3)
след дузпи
 
Мароко
1990
Подробности
Алжир  
Алжир
1 – 0  
Нигерия
 
Замбия
1 – 0  
Сенегал
1992
Подробности
Сенегал  
Кот д'Ивоар
0 – 0 сл. прод.
(11 – 10)
след дузпи
 
Гана
 
Нигерия
2 – 1  
Камерун
1994
Подробности
Тунис  
Нигерия
2 – 1  
Замбия
 
Кот д'Ивоар
3 – 1  
Мали
1996
Подробности
Република Южна Африка  
РЮА
2 – 0  
Тунис
 
Замбия
1 – 0  
Гана
1998
Подробности
Буркина Фасо  
Египет
2 – 0  
РЮА
 
ДР Конго
4 – 4(5)
(4 – 1)
след дузпи
 
Буркина Фасо
2000
Подробности
Гана и
Нигерия
 
Камерун
2 – 2 сл. прод.
(4 – 3)
след дузпи
 
Нигерия
 
РЮА
2 – 2 сл. прод.
(4 – 3)
след дузпи
 
Тунис
2002
Подробности
Мали  
Камерун
0 – 0 сл. прод.
(3 – 2)
след дузпи
 
Сенегал
 
Нигерия
1 – 0  
Мали
2004
Подробности
Тунис  
Тунис
2 – 1  
Мароко
 
Нигерия
2 – 1  
Мали
2006
Подробности
Египет  
Египет
0 – 0 сл. прод.
(4 – 2)
след дузпи
 
Кот д'Ивоар
 
Нигерия
1 – 0  
Сенегал
2008
Подробности
Гана  
Египет
1 – 0  
Камерун
 
Гана
4 – 2  
Кот д'Ивоар
2010
Подробности
Ангола  
Египет
1 – 0  
Гана
 
Нигерия
1 – 0  
Алжир
2012
Подробности
Габон и Екваториална Гвинея  
Кот д'Ивоар
0 – 0 сл. прод.
(7 – 8)
след дузпи
 
Замбия
 
Мали
2 – 0  
Гана
2013
Подробности
Южна Африка  
Нигерия
1 – 0  
Буркина Фасо
 
Мали
3 – 1  
Гана
2015
Подробности
Екваториална Гвинея  

Кот д'Ивоар

0 – 0 сл. прод.
(9 – 8)
след дузпи
 
Гана
 

ДР Конго

0 – 0 сл. прод.
(4 – 2)
след дузпи
 
Екваториална Гвинея
2017
Подробности
Габон  
Камерун
2 – 1  
Египет
 
Буркина Фасо
1 – 0  
Гана
2019
Подробности
Камерун
2021
Подробности
Кот д'Ивоар
2023
Подробности
Гвинея

(1) През 1957   Република Южна Африка е дисквалифицирана от турнира заради апартейда.
(2) През 1959 трите отбора играят по системата всеки срещу всеки. В последния мач от турнира Египет побеждава Судан с 2 – 1 и си осигурява първото място.
(3) През 1976 няма финален мач, тъй като последният етап на турнира представлява група от четири отбора.
(4) В този мач е присъдена победа с 2 – 0 и трето място за Нигерия след отказа на отбора на Тунис да продължи мача в 42-рата минута при резултат 1 – 1.
(5) В този мач не се играят продължения.

Шампионите в турнираРедактиране

Брой Отбор Години
7 пъти   Египет 1957, 1959, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010
5 пъти   Камерун 1984, 1988, 2000, 2002, 2017
4 пъти   Гана 1963, 1965, 1978, 1982
3 пъти   Нигерия 1980, 1994, 2013
2 пъти   ДР Конго 1968, 1974
  Кот д'Ивоар 1992, 2015
1 път
  Етиопия 1962
  Судан 1970
  Република Конго 1972
  Мароко 1976
  Алжир 1990
  Република Южна Африка 1996
  Тунис 2004
  Замбия 2012

РекордиРедактиране

ОтборниРедактиране

Най-много участия
22,   Египет (1957, 1959, 1962, 1963, 1970, 1974, 1976, 1980, 1984, 1986, 1988, 1990, 1992, 1994, 1996, 1998, 2000, 2002, 2004, 2006, 2008, 2010)
Най-много титли
7,   Египет (1957, 1959, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010)
Най-много поредни титли
3,   Египет (2006, 2008, 2010)
Най-много финали
8,   Гана (1963, 1965, 1968, 1970, 1978, 1982, 1992, 2010) и   Египет (1957, 1959, 1962, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010)
Най-много поредни финали
4,   Гана (1963, 1965, 1968, 1970)
Най-много трети места
7,   Нигерия (1976, 1978, 1992, 2002, 2004, 2006, 2010)
Най-много участия във финалната четворка
14,   Египет (1957, 1959, 1962, 1963, 1970, 1974, 1976, 1980, 1984, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010)
Най-голяма победа
6 – 1,   Кот д'Ивоар  Етиопия, 1970 г.;
5 – 0,   Кот д'Ивоар  Гвинея, 2008 г.
Най-много голове в един мач
9,   Обединена арабска република (Египет)  Нигерия 6 – 3, 1963 г.
Най-много изпълнени дузпи след равен мач
24 (21 отбелязани и 3 пропуснати),   Кот д'Ивоар  Гана 11 – 10 (0 – 0 след редовното време и продължения), 1992 г.;
24 (23 отбелязани и 1 пропусната),   Камерун  Кот д'Ивоар 11 – 12 (1 – 1 след редовното време и продължения), 2006 г.

ИндивидуалниРедактиране

Най-много голове
18, Самюел Ето'о (  Камерун)
Най-много голове в един турнир
9, Муламба Ндайе (  Заир), 1974 г.
Най-бърз гол
23-та секунда, Айман Мансур (  Египет срещу Габон), 1994 г.

Организация и посещаемостРедактиране

Най-много проведени домакинства
4,   Египет (1959, 1974, 1986, 2006) и   Гана (1963, 1978, 2000, 2008)
Забележка: Гана организира първенството през 2000 г. съвместно с   Нигерия.
Най-голяма посещаемост за един турнир
735 000 зрители (средно по 46 000 зрители на мач), 1980 г.
Най-голяма посещаемост за един мач
120 000 зрители, Алжир – Нигерия, 1990 г.

Външни препраткиРедактиране