Курудере (вилает Лозенград)

Курудере (на турски: Kurudere) или Кору дере е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).

Курудере
Kurudere
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 485 m
Население 605 души (2000)

ГеографияРедактиране

Курудере се намира в южното подножие на Странджа източно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и северозападно от Бунархисар.

ИсторияРедактиране

Според османски документи, в края на 17 век жителите на Кору дере са принудени да напуснат селото си вследствие на притесненията на самоволно настанили се в селото юруци.[1]

В 19 век Курудере е предимно българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Курандере (Courandere) има 120 домакинства и 514 жители българи.[2]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на куредернците Костадин Н. Кехайов, Атанас Кехайов и Жельо Стаматоглу основава в селото комитет на ВМОРО.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Курудере живеят 100 български екзархийски семейства и 45 гръцки и гъркомански.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 32 души от Курудере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Курудере се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Курудере
  •   Георги Димов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[6]
  •   Станчо Димов (1875/1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Курудере, Лозенградско, жител на Бейджи оглу, Огнестрелен парк на МОО[7]
Свързани

БележкиРедактиране

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 447.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  3. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  6. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 237.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 178.