Кшищоф Пендерецки

полски композитор и диригент

Кшѝщоф Еугѐниуш Пендерѐцки (на полски: Krzysztof Eugeniusz Penderecki [ˈkʂɨʂtɔf ɛuˈɡɛɲuʂ pɛndɛˈrɛt͡skʲi]) е полски композитор и диригент. Един от представителите на школата на авангардистите. Автор е главно на оркестрови произведения.

Кшищоф Пендерецки
Krzysztof Penderecki
полски композитор и диригент
Krzysztof Penderecki 20080706.jpg
Кшищоф Пендерецки през 2008 г. в Гданск
Роден
Починал

Националност  Полша
Образование Краковска музикална академия
Награди Хердерова награда (1977)
Награда „Вихури Сибелиус“ (1983)
Орден на Възраждане на Полша (1964)
Музикална кариера
Стил опера, симфония
Инструменти цигулка, пиано
Направление класическа музика
Активност 1953–2020
Лейбъл EMI Classics
Участник в Европейска академия на науките и изкуствата
Полска академия на знанията
Известни творби „Трена в памет на жертвите на Хирошима“ (1960)
„Дяволите от Луден“ (1969)
„Полски реквием“ (1980-1993)
„Симфония №8“ (2005)
Награди „Prix Italia“ (1967, 1968)
„Грами“ (1987, 1998, 2017)
Семейство
Съпруга Барбара Пендерецка
Елжбиета Солецка
Деца Беата Пендерецка
Лукаш Пендерецки
Доминика Пендерецка

Подпис Penderecki sign.svg
Уебсайт
Кшищоф Пендерецки в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Роден на 23 ноември 1933 г. в Дембица. В периода 1955 – 1958 следва в Държавното висше музикално училище в Краков. Преподава в своята Алма матер от 1958 г., а от 1972 до 1987 г. е неин ректор. През 1959 г. печели I, II и III награда на анонимния Конкурс за млади композитори на Съюза на полските композитори. Европейска известност придобива със Строфи – произведение за сопран, 10 инструмента и рецитатор, представено на фестивала „Варшавска есен“ през 1959 г.

През 1960 г. пише творбата 8'37'', посветена по-късно на жертвите от Хирошима. Благодарение на нея Пендерецки се утвърждава като един от водещите авангардни композитори на своето поколение. Към този етап от творчеството му се отнасят и Флуоресценции, изпълнени за първи път през 1962 г. Повратна точка в творчеството на композитора е Страсти по Лука. Създадената през 1966 г. творба е първото голямо произведение в кариерата на Пендерецки и бележи отдалечаването на композитора от авангардните течения в класическата музика. През следващите десетилетия създава четири опери: Дяволите от Луден (1969), Изгубеният рай (1976 – 78), Черната маска (1984 – 1986), Крал Юбю (1991); вокално-инструментални творби (Dies Irae, Утреня, Te Deum, Полски реквием и др.); произведения за хор, оркестър и солисти, камерни произведения[1].

Композиторът създава музиката за филма „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ на Войцех Йежи Хас. Редица режисьори използват негови композиции в своите филми.

Преподава в Есен (1966 – 1968) и в Йейлския университет (1973 – 1978). Той е художествен директор на Краковската филхармония (1987 – 1990), на музикалния фестивал в Сан Хуан в Пуерто Рико (от 1993), както и музикален директор на Sinfonia Varsovia (от 1997).

Като диригент дебютира през 1971 г. Дирижира редица оркестри със световна слава: Мюнхенската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Нюйоркската филхармония, оркестъра на японското радио в Токио и др. През 2013 г. по повод 80-годишнината на композитора е издадена колекция с всички негови симфонии, дирижирани от самия него[2].

Умира на 29 март 2020 г. в Краков, Полша.

Страсти по ЛукаРедактиране

Година Име Произведение Инструмент
1968:
'
Pasja według św. Łukasza хор

Признание и наградиРедактиране

Носител на награди „Грами“ от 1987, 1998, 2001 г., „Prix Italia“ от 1967 и 1968 г., „Готфрид Хердер“ (1977), „Сибелиус“ (1983), „Лоренцо Магнифико“ (1985), „Карл Волф“ на израелската Wolf-Fondation (1987), Best Living Composer, Midem Classique в Кан (2000) и др.[3]

Почетен доктор и почетен професор е на редица университети: Джорджтаунския университет във Вашингтон, Глазгоуския университет, Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“, Музикалния университет „Ф. Шопен“ във Варшава, Сеулския национален университет, Рочестърския университет, Университета на Бордо, Католическия университет в Льовен, Белградския университет, Мадридския университет Комплутенсе, Университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Сейнт Олаф Колидж в Нортфилд (Минесота), Дюкейнския университет в Питсбърг, Понтифическия католически университет в Перу, Питсбъргския университет, Санктпетербургския държавен университет, Централната консерватория на Пекин, Йейлския университет, Мюнстерския университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (1991).

БележкиРедактиране

  1. krzysztofpenderecki.eu Архив на оригинала от 2016-06-03 в Wayback Machine.. Посетен на 28 април 2016.
  2. culture.pl. Посетен на 25 април 2016.
  3. www.krzysztofpenderecki.eu Архив на оригинала от 2016-03-24 в Wayback Machine.. Посетен на 25 април 2016.

Външни препраткиРедактиране