„Към брата си“ е елегия от Христо Ботев, написано в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е в три редакции:

КЪМ БРАТА СИ

редактиране

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта ѝ душа няма

на глас божий – плач народен!

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Източници

редактиране
  1. Христо Ботев, „Към брата си“, Стихотворение // litclub.bg. Литературен клуб. Посетен на 5 януари 2022.