Къшлар
Къшлар или Къслар (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, до 1926 година Κιοσαλάρ, Κισσαλάρ, Кьосалар,[1] до 1955 година Μανδαραί, Мандаре[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
| Къшлар Αχλαδοχώρι | |
| — село — | |
 Църквата в селото | |
  Къшлар  Къшлар  Къшлар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 337 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 581 00 |
| Телефонен код | 23820 |
География
редактиранеСелото е разположено на 60 m надморска височина в Солунското поле в подножието на планината Паяк на 13 km северозападно от град Енидже Вардар (Яница).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ началото на XX век Къшлар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Къшларъ (Късаларъ) брои 60 жители българи и 450 турци.[4]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Кошари) минава под върховенството на Българската екзархия.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Касаларе има 100 къщи турци.[6]
Турското му население се изселва в Турция, а българското по околните села и на негово място са настанени гърци бежанци[3] от галиполските села Вайро (Баиркьой) и Пергаз (Дегирмендюзю).[7] Заселени са и десетина влашки семейства от паяшките села Голема и Мала Ливада.[3] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 136 бежански семейства с 596 души.[8] Църквата в селото е посветена на Свети Модест.
Тъй като селото е полупланинско произвежда малко жито, тютюн, сусам детелина, като частично е развито и скотовъдството.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цакилия[9] | Τσακίλια | Цакалия | Τσακάλια[10] | местност на Ю от Къшлар и на С от Ново Въдрища[9] |
| Баири[9] | Μπαΐρια | Херсотопос | Χερσότοπος[10] | местност в подножието на Паяк на С от Къшлар[9] |
| Качихисе[9] | Κατσιχισέ | Ексорисото | Εξόριστο[10] | местност в подножието на Паяк на СИ от Къшлар[9] |
| Марай[9] | Μαράι | Скалистри | Σκαλιστήρι[10] | местност в подножието на Паяк на С от Къшлар[9] |
| Читал[9] | Τσιτάλ | Стена | Στενά[10] | местност в подножието на Паяк на С от Къшлар[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 511[3] | 526[3] | 522[3] | 655[3] | 564[3] | 645[3] | 491[3] | 506[3] | 501[3] | 417 | 404 | 337 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126. Данните може и да са за Крушари.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Къшлар на сайта на Дем Кирос, архив на оригинала от 10 август 2011, https://web.archive.org/web/20110810195727/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=30&Itemid=55, посетен на 27 януари 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)