Къща музей „Неофит Рилски“
Бенината къща е възрожденска постройка в град Банско, България. Роден дом е на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (Никола Бенин) и в 1981 година е превърната в музей под името Къща музей „Неофит Рилски“. Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.[1][2][3]
| Къща музей „Неофит Рилски“ | |
 Входът на къща музей „Неофит Рилски“ | |
| Местоположение | Банско, България |
|---|---|
| Тематика | история |
| Основан | 1981 г. |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 9.00 – 12.00 ч. 14.00 – 17.00 ч. (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време | 9.00 – 12.00 ч. 14.00 – 17.00 ч. (почивни дни: няма) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | ул. „Пирин“ 17, Банско 2770 |
| Телефон | 0749/ 88 272 |
 Местоположение в Банско | |
| Къща музей „Неофит Рилски“ в Общомедия | |
| 100 национални туристически обекта | |
|---|---|
1 | |
Сградата е построена в XVIII век в центъра на Банско от рода Бенини и като типология принадлежи към разложко-чепинската къща. Представлява двуетажна сграда с приземен и жилищен етаж, а в западната ѝ част е типичното за банската къща укрепено ядро. Разположена е в затворен двор с масивна порта с входове за хора и за впрягове срещу стълбището на къщата. Градежът на укрепеното ядро и ограждащите стени е каменен, а на преградните паянтов – с пълнеж от масиран глинен разтвор. Подовете са дебели талпи с изолация от глина.[3]
На първия етаж на къщата се намират сервизните помещения: кухня с двойна пещ, стаята за съхранение на продуктите и стаята за месене. Има и двуделно скривалище – като в по-голямото помещение име огнище и малък прозорец. През двойна желязна вратичка се влиза в същинското скривалище. Скривалището е било свързано и с укрепената част на жилищния етаж, разположена точно над него, с подвижна дървена стълба, прикрита под колонките, подпиращи първоначално жилищния етаж.[3]
До кухнята се намира подникът – помещението за животни, което днес е изрисувано със стенопис, отразяващ родословното дърво на Неофит Рилски. Автор на стенописа е художникът Тодор Цонев. В средата на стенописа е изобразен Неофит Рилски като малкия Никола, а от двете му страни са родителите му Катерина и поп Петър.
На жилищния етаж има просторен чардак, жилищно помещение (кашчи), месилник (брашненик) и стая.[3]
В 1810 година къщата пострадва от пожар и е възстановена и преустроена, като са построени нови стаи и стопански помещения. Пространството под подпиращите колонки на север е зазидано и така се образува ходник към скривалището. Къщито е запазено с открит декоративен тавански гредоред, долапи, одър, огнище, полици и пезули.[3] В едно от помещенията, приспособено за килийно училище, е преподавал поп Петър, а друго е използвал за своя приемна.[4]
Къщата е многократно преустройвана. В 1981 година е реставрирана и функционира като музей. Музеят се състои от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал.[5] Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали. Изложени са „Българска граматика“ (1835), недовършеният гръцко-български речник на Неофит Рилски, книги от библиотеката му, препис на „История славянобългарска“ (1882) и други.[2][6]
Галерия редактиране
-
Паметникът на Неофит Рилски -
Стенописът с родословното дърво на Неофит -
Стая с пясъчници за ученици -
Чекрък в една от стаите -
Чешмата, построена през 1842 г. -
Вътрешният двор на къщата
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Бележки редактиране
- ↑ Държавен вестник, брой 69, 1927 г.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 84.
- ↑ Къща музей „Неофит Рилски“, Journeyplaces.com
- ↑ Вера Бонева. Крепост на новобългарската просвета: Музеят на Неофит Рилски в Банско. // История на просветното дело – нови изследвания, уникални културни ценности и музейни колекции, иновативни форми на представяне. Международна научна конференция, Габрово, 2014. Сборник доклади. Издателство „Екс-Прес“, 2015, 23 – 33. ISBN 978-954-490-468-5
- ↑ 1. Музей „Неофит Рилски“ // Български туристически съюз. Архивиран от оригинала на 2011-01-28. Посетен на 2010-11-21.