Кьонигсзе
Кьонигсзе (на немски: Königssee, в превод „Кралското езеро“) е естествено планинско езеро в най-отдалечения югоизточен край на Берхтесгаденските Алпи в Горна Бавария, близо до границата с Австрия. Като повечето езера в района попада в територията на Национален парк „Берхтесгаден“. В южния край на езерото Кьонигсзе, в него се вливат водите от по-малкото езеро Оберзе, т.е. Горното езеро, с извисяващия се над него 470-метров водопад Рьотбах, най-високият водопад в Германия.
| Кьонигсзе Königssee | |
 Кьонигсзе | |
  Местоположение в Германия | |
| Местоположение |  Германия Бавария |
|---|---|
| Отток | река Кьонигсзеер Ахе |
| Дължина | 7.195 km |
| Ширина | 1.225 km |
| Площ | 5.22 km2 |
| Дълбочина | 190 m |
| Воден обем | 0,51179 km3 |
| Надм. височина | 603 m |
| Кьонигсзе в Общомедия | |
География редактиране
Разположено в Баварските Алпи на юг от Берхтесгаден и близо до австрийския град Залцбург, Кьонигсзе е третото по дълбочина езеро в Германия. Формирано е от ледници по време на последната ледникова епоха. Простира се на дължина 7 km по направление север–юг и има ширина от 1 km в най-широкия си участък. С изключение на факта, че от езерото се оттича в река Кьонигсзеер Ахе, то наподобява фиорд със заобикалящите го от двете страни отвесни планински масиви, достигащи надморска височина от 2700 метра, включително масива Вацман от запад.
Туризъм редактиране
Езерото е известно с бистрите си води и е рекламирано като „най-чистото езеро в Германия“. По тази причина, още от 1909 година за придвижване в езерото са разрешени само електрически пътнически лодки,[1] лодки с гребла и водни колела. Транспортните услуги по протежението на езерото се изпълняват от компанията „Bayerische Seenschifffahrt“.[2][3] Спирките по маршрута са „Зееленде“, „Санкт Бартоломе“ (църква, ресторант, места за отдих), „Залет“ (крайна спирка, отворена за посещение от средата на април до средата на октомври), и „Кесел“ (спирка при поискване, основно ползвана от планинарите). При идеални условия за придвижване, максималният маршрут по езерото отнема два часа от Зееленде до Залет.[4] Плуването в езерото е разрешено, с изключение на зоната около шлюза при Зееленде.
Благодарение на околния живописен пейзаж, езерото и прилежащите му паркови територии са много популярна дестинация за туризъм и планинарство. Отвесните скали от двете страни на тясното, но дълго езеро създават условия за ясно и звучно ехо. На разходките с лодки е традиция в една определена точка от маршрута да се спре, за да се демонстрира ехото с изпълнение на флигорна или тромпет. В миналото ехото е демонстрирано с изстрел с оръдие, който оттеква общо седем пъти в околните скали.
Спирка по маршрута е църквата „Санкт Бартоломе“, известна поклонническа църква със странноприемница, разположена на малък полуостров на десния бряг на езерото на около средата на протежението на езерото. Това е едното от малкото места по маршрута, където скалите не се издигат отвесно от водата, а се образува полуостровна ивица земя и дори малък плаж. На практика, езерото не може да бъде изцяло обходено пешеходно. В северния му край се издига малкият остров Кристлийгер.
От 1909 до 1965 година железницата „Кьонигсзеебан“ функционира и обслужва езерото. Последните релси от тази железница са демонтирани през 1971 година, а станцията в Берхтесгаден е разрушена през 2012 година. Единствената останала днес част от някогашната инфраструктура е жп гарата „Кьонигсзе“, превърната в ресторант. Маршрутът на влака е в голямата си част използван днес като пешеходна алея.
Източници редактиране
- ↑ Quiet Cruising on Königssee Archive
- ↑ Home Page // Bayerische Seenschifffahrt. Посетен на 23 януари 2015. (на немски)
- ↑ Geschichtliche Hintergründe // Bayerische Seenschifffahrt. Архивиран от оригинала на 2011-12-10. Посетен на 11 юли 2011. (на немски)
- ↑ www.seenschifffahrt.de Anlegestellen // Bayerische Seenschifffahrt. Посетен на 23 януари 2015. (на немски)
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Königssee в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |