Кьоселер
- Тази статия е за селото в Република Гърция. За селото в Румъния вижте Кьоселер (окръг Кюстенджа).
Кьоселер (на гръцки: Αντίγονος, Андигонос, до 1928 година Κιοσελέρ, Кьоселер[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
Кьоселер Αντίγονος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Суровичево |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 686 m |
Население | 374 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра източно от демовия център Чалджиево (Филотас) и на 10 километра южно от град Суровичево (Аминдео). В селото е разположен Кьоселерският манастир „Свети Григорий Палама“.[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Куселери (Kusséléri) е споменато два пъти – веднъж като село в Леринска каза със 150 домакинства и 160 жители мюсюлмани и 340 българи и втори път като село в каза Джумали с 15 домакинства и 29 жители мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Кьоселер:
„ | Село Кошлар със 100 къщи. Данъкът на това село е 11800 пиастри. Разположено е близо до езерото в подножието на планина. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство, риболовство и производство на рогозки. Има две джамии и две чешми.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кьоселери има 750 жители турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кюселер е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 190 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кюселер (Κιουσιλέρ), Кайлярска каза, живеят 1000 турци.[7]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кеселер (Кjеселер) има 25 къщи турци.[8] По силата на Лозанския договор турското население на Кьоселер е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Андигонос.[9] В 1928 година Кьоселер е чисто бежанско село със 148 бежански семейства и 595 жители бежанци.[10]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Хортаба | Χορτάμπα | Месагрос | Μεσαγρός[11] | |
Мертинек Ова[12] | Μερτινέκοβα | Факохорафа | Φακοχώραφα[11] | местност на ЮЗ от Кьоселер и на СИ от Чалджиево[12] |
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Киесик Ятару[12] | Κιεσίκ Γιαταροϋ | Сталос | Στάλος[13] | връх на З от Кьоселер (808 m)[12] |
Кел тепе[12] | Κέλ Τεπέ | Ксеровуни | Ξεροβούνι[13] | възвишение на З от Кьоселер (580,9 m)[12] |
До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 372 | 424 | 374 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ι.Μ. Αγίου Γρηγορίου του Παλαμά – Αντίγονο // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83 и 98 – 99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)