Уикипедия

Кьоселер

Тази статия е за селото в Република Гърция. За селото в Румъния вижте Кьоселер (окръг Кюстенджа).

Кьоселер (на гръцки: Αντίγονος, Андигонос, до 1928 година Κιοσελέρ, Кьоселер[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

Кьоселер
Αντίγονος
— село —
Гърция
40.6399° с. ш. 21.7617° и. д.
Кьоселер
Западна Македония
40.6399° с. ш. 21.7617° и. д.
Кьоселер
Леринско
40.6399° с. ш. 21.7617° и. д.
Кьоселер
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина686 m
Население374 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра източно от демовия център Чалджиево (Филотас) и на 10 километра южно от град Суровичево (Аминдео). В селото е разположен Кьоселерският манастир „Свети Григорий Палама“.[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Куселери (Kusséléri) е споменато два пъти – веднъж като село в Леринска каза със 150 домакинства и 160 жители мюсюлмани и 340 българи и втори път като село в каза Джумали с 15 домакинства и 29 жители мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Кьоселер:

„ Село Кошлар със 100 къщи. Данъкът на това село е 11800 пиастри. Разположено е близо до езерото в подножието на планина. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство, риболовство и производство на рогозки. Има две джамии и две чешми.[4] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кьоселери има 750 жители турци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кюселер е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 190 къщи.[6]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Кюселер (Κιουσιλέρ) живеят 1000 турци.[7]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кеселер (Кjеселер) има 25 къщи турци.[8] По силата на Лозанския договор турското население на Кьоселер е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Андигонос.[9] В 1928 година Кьоселер е чисто бежанско село със 148 бежански семейства и 595 жители бежанци.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Кьоселер на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хортаба Χορτάμπα Месагрос Μεσαγρός[11]
Мертинек Ова[12] Μερτινέκοβα Факохорафа Φακοχώραφα[11] местност на ЮЗ от Кьоселер и на СИ от Чалджиево[12]
Прекръстени с официален указ местности в община Кьоселер на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Киесик Ятару[12] Κιεσίκ Γιαταροϋ Сталос Στάλος[13] връх на З от Кьоселер (808 m)[12]
Кел тепе[12] Κέλ Τεπέ Ксеровуни Ξεροβούνι[13] възвишение на З от Кьоселер (580,9 m)[12]

До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 372 424

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Ι.Μ. Αγίου Γρηγορίου του Παλαμά – Αντίγονο // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83 и 98 – 99.
  4. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  8. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  12. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кьоселер&oldid=12188016“.