Отваря главното меню
Кьосе Михал
Основател на династията Михалоглу и пръв османски бег
Роден: 13-и век
Починал: 1340-те

Кьосе Михал (на турски: Köse Mihal) е византиец, приел исляма. Един от ранните османски военни предводители и основател на династията Михалоглу[1].

Голобрадият Михал (т.к. правоверните носят бради) е дясна ръка на основателя на Османската империя Осман I и е приеман в историографията за първия значим християнски ренегат, отхвърлил византийската служба и приел нова вяра и господар. [2]

Известен е още в османската завоевателна традиция и като Гаази Михал и Абдула Михал Гаази. [3][4]

БиографияРедактиране

След като Михаил VIII Палеолог изоставя своите акрити много местни малоазийски гърци се присъединяват доброволно или принудително към османците. Османският летописец Мехмед Нешри съобщава, че Кьосе Михал първоначално се бие с османците, но е пленен от тях и понеже ги впечатлил с храбростта си, животът му бил пощаден, като приема (пак според Нешри не съвсем доброволно) исляма[5][6][7]. От този момент Кьосе Михал започва да действа като съветник и дипломатически агент на Осман I. [8] Така например според османския хронист Ходжа Садеддин крепостта Бурса се предава без бой именно благодарение на неговата намеса[1]. Иначе легендата романтично описва преобръщането на вярата и службата на Кьосе Михал с един негов сън. Мехмед Нешри предава, че му се присънило видението на една нова империя на мястото на пропадналата вече Византия, която ще властва над света, и това го накарало да стане едноверец, приятел и верен другар с Осман Гази. [9] Събитието се датира от историците между 1304 и 1313 година и по времето на византийския император Андроник II Палеолог, след военната кампания на каталунската компания. [10][11][12]

Кьосе Михал продължава да играе важна роля като дипломатически съветник и пратеник и при Орхан I, син и наследник на Осман Гази, и в този смисъл е първият важен християнски ренегат в бъдещата Османска империя. [13][14] Потомците на Кьосе Михал са известни с фамилията Михалоглу и заемат високи и най-вече важни държавни служби в империята, особено през XV и XVI век и до времето на Сюлейман Великолепни. Те са в основата на редица политически и военни успехи, особено в Румелия, чието бейлербейско средище и седалище е днешната българска столица София. [15]

След превземането на Бурса, Кьосе Михал вече не се споменава в източниците и се предполага, че е починал около 1340 г. [16] Според някои историци Кьосе Михал е погребан в тюрбе в Одрин, където е учреден еничарският корпус. [4]

Етническа принадлежностРедактиране

Този въпрос е спорен. Изследван е от Раковски, Петко Рачев Славейков, Иречек, Феликс Каниц и др. Известно е, че в Мала Азия има компактно българско население, българи многократно там са преселвани от Византия, а през 1042 г. има преселване и на българи от Волга с кораби[17]. Това дава основание на Катерина Венедикова да изкаже предположението, че Кьосе Михал може да е от прабългарски произход[18]. Така или иначе сред българското население в Плевен, управляван като вакъф от потомците на Кьосе Михал, в продължение на столетия се помнело, че техните управници са от български произход[1].

През 1889 г. Рагьб ефенди от ихтиманския клон на рода Михалоглу пише прошение до Министерството на финансите в София, в което посочва, че „фамилията е български произход, което се потвърждава от самото име Гази Михал бей“[19].

Лука Ослеков пък прави препратка и връзка на Кьосе Михал с Михаил като титулярен цар на България според управляващите Византия Палеолози, но това е само хипотеза и няма сигурни исторически сведения, които да я потвърдят или отхвърлят[1].

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Чорбаджиев, Николай. Родът Михалоглу и ислямът. // Епохи 16 (1). Велико Търново, Университетско издателство Св.св. Кирил и Методий, 2008. с. 91-110. Посетен на 28 ноември 2019.
  2. Михалоглу ((de))
  3. Михалоглу ((de))
  4. а б Franz Babinger:Mikhalik-OGHLU. In E. J. Brill's first encyclopaedia of Islam. Leiden 1913 – 1936, S.493 – 495
  5. Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съст. и превод от османотурски М. Калицин. С., 1984, с. 30.
  6. Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съст. и превод от османотурски М. Калицин. С., 1984, стр. 46 – 47.
  7. Калицин, М.,„Корона на историите“ на Ходжа Садеддин. Превод от османотурски, студия и коментари. В. Търново. 2000, стр. 106 – 107
  8. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of the House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 32ff
  9. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of the House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 32ff
  10. Leunclavius:Annales sultanorum othmanidarum, Frankfurt 1596, Sp 129
  11. Mehmed Nesrî: Kitab-i Cihan-Nümâ- Nesrî Tarihi 1.Cilt, Ed: Prof. Dr. Mehmet A. Köymen and Faik Resit UNAT
  12. İsmail Hakkı Uzunçarşılı:Osmanli Tarihi Cilt I-IV Ankara1972 – 1978
  13. Nicolae Jorga:The history of the Ottoman Empire,presented by source, unchanged reissue, Primus Verlag Darmstadt 1997, Vol 2, p. 204
  14. Hans Joachim Kissling:Dissertationes orientales et Balcanica collectae, III. The Ottomans and Europe. Munich 1991, p. 217 – 225
  15. Richard F. Kreutel:life and deeds of the Turkish emperor. The anonymous vulgärgriechische Chronik Codex Barberinianus Graecus 111 (Anonymus Zoras). Graz et altera 1971, p. 94f
  16. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 299
  17. Венедикова, К., „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“. С.,1998
  18. Венедикова, К., „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“. С.,1998
  19. Трифонов, Ю., „Михалбейовци в преданието и историята“. – Минало,1909, № 3, с. 215


Вижте същоРедактиране