Кюрдски езици

(пренасочване от Кюрдски)

Кюрдският език е ирански език, който се говори в областта, наречена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Сирия и Турция.

Кюрдски езици
كوردی, Kurdî, К'урди

Землище на разпространение
РазпространениеТурция, Ирак, Иран, Сирия, Армения, Ливан
Говорени от34 050 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Кюрдски езици в Общомедия

Кюрдският език принадлежи към западната подгрупа на иранските езици, която е част от индо-иранския клон на индоевропейското езиково семейство. Най-близки до кюрдския език са балуджки, гилянски и талишки езици, като всички те спадат към северозападния клон на иранските езици. Персийският език, който спада към югозападния клон, също се смята за сходен език, въпреки че различията между кюрдски и персийски са повече от сходствата.

Кюрдският език е официален език в Ирак, Използва се и от част от кюрдското население в Турция, Сирия и Иран.

В Иран, макар и да се използва в местните медии вестници, не се позволява да се използва в училищата. В резултат на това ограничение много ирански кюрди заминават за Ирак, където могат да учат родния си език. В началото на 20 век страните, които контролират областите, в които се говори кюрдски отказват да го приемат като официален език и налагат ограничения за използването му. Днес той е официален език само в Ирак. В Турция използването на кюрдски е разрешено, но с известни ограничения; В Иран се използва за някои публикации, но не се позволява да се използва в училищата. Сирия все още се противопоставя на използването на кюрдски в страната.

Освен множестово частни телевизионни канали излъчващи на кюрдки език, в Турция има и специален канал ТРТ6, който предава 24 часа на кюрдски език.

Писменост редактиране

За записване на кюрдския език е възможно да се използват три различни писмени системи. В Иран и Ирак най-често се използва променена версия на арабицата, въпреки че в Ирак се употребява и латиницата. В Турция и Сирия също се използва латинската азбука. Кюрдите от бившия СССР използват видоизменена кирилица. Съществува предложение за обща международно призната кюрдска азбука, която се основава на ISO-8859-1.

Курманджи (латиница) Йекгърту Курманджи (кирилица) Сорани – самостоятелни букви Сорани – начални букви Сорани – среднословни букви Сорани – краесловни букви МФА (звук)
A a A a A a ا ئا ـا [aː]
B b B b Б б ـبـ ـب [b]
C c J j Щ щ на арабски: на арабски: на арабски: ـجـ на арабски: ـج [d͡ʒ]
Ç ç C c Ч ч на арабски: چ на арабски: на арабски: ـچـ на арабски: ـچ [t͡ʃ]
D d D d Д д на арабски: на арабски: ــد [d]
E e E e Ә ә на арабски: на арабски: ﺋﮫ на арабски: [ɛː]
Ê ê É é E e(Э э) на арабски: ێ на арабски: ئێـ на арабски: ـێـ на арабски: ـێ [e]
F f F f Ф ф на арабски: на арабски: на арабски: ـفـ на арабски: [f]
G g G g Г г на арабски: на арабски: на арабски: ـگـ на арабски: ـگ [ɡ]
H h H h h h на арабски: на арабски: на арабски: ـهـ на арабски: ـهـ [h]
Ḧ ḧ[1] H' h' h’ h’ на арабски: ح на арабски: حـ на арабски: ـحـ на арабски: ـح [ħ]
' на арабски: ع на арабски: عـ на арабски: ـعـ на арабски: ـع [ʕ]
I i I i Ь ь [ɯ]
Î î Í í И и на арабски: на арабски: ﺋﯾ на арабски: ـيـ на арабски: [iː]
J j Jh jh Ж ж на арабски: на арабски: ـژ [ʒ]
K k K k K k на арабски: на арабски: на арабски: ـکـ на арабски: [k]
L l L l Л л на арабски: на арабски: на арабски: ـلـ на арабски: ـل [l]
ll Л’ л’ на арабски: ڵ‎; на арабски: ڶ на арабски: ڵــ‎; на арабски: ڶــ на арабски: ـڵـ‎; на арабски: ـڶـ на арабски: ـڵ‎; на арабски: ـڶ [lˁ]
M m M m M m на арабски: на арабски: на арабски: ـمـ на арабски: ـم [m]
N n N n Н н на арабски: на арабски: на арабски: ـنـ на арабски: ـن [n]
O o O o O o на арабски: ۆ на арабски: ئۆ - на арабски: ـۆ [o]
P p P p П п на арабски: پ на арабски: پــ на арабски: ـپـ на арабски: ـپ [p]
Q q Q q Ԛ ԛ на арабски: на арабски: на арабски: ـقـ на арабски: ـق [q]
R r R r P p на арабски: на арабски: ـر [r]
rr Р’ р’ на арабски: ڕ‎; на арабски: ڒ‎; на арабски: ڔ на арабски: ـڕ‎; на арабски: ـڒ‎; на арабски: ـڔ [r]
S s S s C c на арабски: на арабски: на арабски: ـسـ на арабски: ـس [s]
Ş ş Sh sh Ш ш на арабски: на арабски: на арабски: ـشـ на арабски: ـش [ʃ]
T t T t T т на арабски: на арабски: на арабски: ـتـ на арабски: ـت [t]
U u U u Ö ö на арабски: на арабски: ـو [œ]
Û û Ú ú У у на арабски: ﻭﻭ ۇ на арабски: ـوﻭ ـۇ [uː]
Ù ù на арабски: ۈ на арабски: ـۈ [ʉː]
V v V v B в на арабски: ڤ ۋ на арабски: ڤـ на арабски: ـڤـ на арабски: ـڤ ـۋ [v]
W w W w Ԝ ԝ на арабски: на арабски: ـو [w]
X x X x X x на арабски: на арабски: на арабски: ـخـ на арабски: ـخ [x]
Ẍ ẍ[1] X' x' Ѓ ѓ на арабски: на арабски: на арабски: ـغـ на арабски: ـغ [ʁ]
Y y Y y Й й на арабски: на арабски: يـ [j]
Z z Z z З з на арабски: на арабски: ـز [z]

Бележки редактиране

  1. а б Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî (pdf) // NEFEL, 2002.