Лаборатории „Бел“

Финландско-американска корпорация, голям изследователски център в областта на телекомуникациите, електронните и компютърни системи
(пренасочване от Лабораториите Бел)

Лабораториите „Бел“ (на английски: Nokia Bell Labs, първоначално наричана Bell Telephone Laboratories (1925 – 1984),[1] след това AT&T Bell Laboratories (1984 – 1996)[2] и Bell Labs Innovations (1996 – 2007),[3]) са американска индустриална компания, занимаваща се с изследвания и научни разработки, собственост на финландската компания Нокия. Централата на Нокия Бел Лабс е разположена в Мърей Хил (Murray Hill), Ню Джърси, САЩ. Освен с приложни научно-технически изследвания и разработки, в миналото се занимава и с фундаментални научни изследвания. Наречена е на Александър Бел – прочутия американски учен, изобретател и бизнесмен от шотландски произход, основоположник на телефонията, основател на компанията Бел Телефоун Къмпъни.

Лаборатории „Бел“
Nokia Bell Labs
Логото след 2023 г.
Централен офис в Мърей Хил, Ню Джърси (бивш централен офис на Алкател-Лусент)
Централен офис в Мърей Хил, Ню Джърси (бивш централен офис на Алкател-Лусент)
ИндустрияТелекомуникации, информационни технологии, материалознание
Основаване1925
ОснователАлександър Бел
СедалищеМърей Хил, Ню Джърси
Холдингова компанияAT&T Corporation (1925 – 1996)

Western Electric (1925 – 1983)
Lucent (1996 – 2006)
Alcatel-Lucent (2006 – 2016)

Nokia (2016 – до днес)
Уебсайтwww.bell-labs.com
Лаборатории „Бел“ в Общомедия

Основана е през 1925 г. като изследователски център на компанията AT&T (основана от Александър Бел). По-късно става изследователски център на корпорацията Алкател-Лусент, а днес е собственост на Нокия.

Първи изчислителни машини

редактиране

Във връзка с опита си от телефонните централи компанията логично прави първите си опити в изчислителната техника на базата на релета. В периода 1939 – 1942 г. Джордж Стибиц работи върху изчислителна машина на базата на релета. Електромеханичният компютър на Джордж Стибиц е предназначен да изпълнява аритметични операции върху комплексни числа и е първият компютър с отдалечен достъп (на английски: remote access). Данните се въвеждат от телексна машина и резултатите се изписват също на телексната машина.[4]

Поради нуждата от обемни изчисления с напредването на войната следващият изчислителен проект е т.нар. „Relay Interpolator“, съдържащ около 500 телефонни релета и телетип за вход и изход. Следва „Ballistic Computer“ с около 1300 релета, по-сложен от предшестващия го Relay Interpolator, но отново със специализирано приложение и ограничен само до някои видове изчисления. Най-накрая през 1944 г. the Bell Telephone Laboratories започва проект на универсална изчислителна машина Computing Machine-I. Тя се различава от предходните по големина – съдържа над 9000 релета и около 50 телетипа, заема площ от 1000 квадратни фута и тежи около 10 тона. Освен това е по-гъвкава, по-универсална и по надеждна, като може да оперира и автоматично, без оператори[5].

Продължение на електромеханичния компютър на Стибиц е следващ, електронен компютър, заявен отчасти през август 1942 г.[6], а напълно през 1947 г. от Самюъл Уилямс (Samuel B. Williams) (Стибиц и Уилямс работят заедно, както Атанасов и Бери).[7] Той изпълнява знакови аритметични операции: събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и изчисление на корен квадратен.

Открития и разработки

редактиране

За своето време Bell Labs са без аналог в областта си, разработвайки широк обхват от революционни технологии, включително радиоастрономията, транзистора, лазера, теория на информацията, съвременната слънчева батерия[8], операционната система UNIX, програмните езици C и C++.

За част от дейностите, осъществявани от Bell Labs, са присъдени 7 Нобелови награди[9].

Източници

редактиране
  1. Bell Telephone Laboratories // American Institute of Physics. Посетен на June 9, 2019.
  2. AT & T Bell Laboratories // American Institute of Physics. Посетен на June 9, 2019.
  3. Bell Labs Innovations // American Institute of Physics. Посетен на June 9, 2019.
  4. Stibitz G. R., „Complex Computer“, US Pat. No. 2,668,661, filed Apr. 19, 1941, granted Feb. 9, 1954
  5. Randell 1973, с. 257.
  6. Интересно е да се отбележи, че по същото време Джон Атанасов и Клифърд Бери работят в Айова по своята машина (по-късно станала известна като компютър АВС), но така и не стигат до подаване на заявка за патент.
  7. Williams S. B., Electronic Computer, US Pat. No. 2,502,360, filed Mar. 14, 1947, granted Mar. 28, 1950 continuation in part of US Pat. Appl. No. 454,467 filed Aug. 11, 1942.
  8. 60 Years Ago Today, Bell Labs Unveiled the Solar Cell // Посетен на 22 май 2017.
  9. Списък награди // Alcatel-Lucent. Посетен на 6 април 2011. (на английски)
  10. "The Nobel Prize in Physics 2018". NobelPrize.org. Retrieved October 2, 2018.

Външни препратки

редактиране
  • Bell Labs
  • Randell, Brian. The Origins of Digital Computers, Selected Papers. Berlin· Heidelberg· New York, Springer-Verlag, 1973. ISBN 978-3-642-96147-2. с. 464.