Лавовият поток представлява удължено и относително тънко лавово образувание, формирано при разливане на лава от централния купол или странични пукнатини на един вулкан и разлива му по склоновете. Обикновено, като резултат от поредица разливи от един и същ вулканичен център по различно време, потоците се натрупват един върху друг.[1]

Лавови потоци по склоновете на вулкана Аренал в Коста Рика
Лавов поток от вулкана Крафла в Северна Исландия, 1984

Дебелината на най-често срещаните лавови потоци варира от няколко метра до 10 – 15 m. Съществуват обаче и потоци с дебелина от няколко сантиметра до около 200 m. Ако вискозитетът на лавата е нисък, дължината им може да достигне до няколко километра.[1]

Фактори, влияещи върху размерите на потока редактиране

Дължината, до която може да достигне един такъв поток, зависи от следните фактори:[1][2]

  • Температура – При по-висока температура на лавата тя е по-подвижна, тече по-бързо и достига по-далеч. Обикновено варира между 550 °С и 1400 °С. След разлива потоците лава не се охлаждат мигновено. Това може да отнеме дни, а за пълното ѝ изстиване са нужни години.
  • Вискозитет на лавата – Лавата с по-нисък вискозитет е по-течна и формира по-дълъг лавов поток. Вискозитетът зависи от съдържанието в нея на силициев диоксид и летливи вещества. При ниско съдържание на летливи съставки и относително нисък вискозитет на магмата, каквито са базалтовите и андезитни лави, лавовите потоци са по-дълги. Могат да се движат със скорост от няколко километра в час. По-силно вискозните лави като риолити, трахити, фонолити, се разтичат по-бавно и образуват къси и дебели лавови потоци. Могат да се движат със скорост от по няколко до стотици метри в час.
  • Съдържание на летливи вещества – Ако магмата е бедна на летливи вещества, лавовият поток може да се превърне в лавов купол. Когато е много богата на летливи вещества, може да формира пепелно-пемзов поток.
  • Скорост на изхвърляне на материалите
  • Наклон на терена

Пример за лавови потоци с нисък вискозитет са разливите на Хавайските острови, които се разпростират на разстояние над 55 км от гърлото и имат средна дебелина 5 m. Някои от потоците в Исландия могат да бъдат проследени на около 130 км дължина. При ерупцията на вулкана Нирагонго в ДР Конго през 1977 година лавовото му езеро, което е с обем около 20 млн. m3 се е източило за по-малко от един час, а на места потокът е бил по-тънък от 1 m.[1] Повечето лавовите потоци, богати на кварц, достигат на разстояние от около 1,3 километра от източника и са с дебелина от около 100 метра.[2]

В България следи от лавови потоци могат добре да се наблюдават на доста места. Много добре изразен е лавовият поток в планината Вискяр. В Източните Родопи край село Студен кладенец съществуват следи от лавов поток с дебелина около 100 метра, който обхваща територия от около 5 км2. Представлява част от началото на вулканичната активност на голям вулканичен комплекс и се намира в периферията на палеовулкана Св. Илия. Река Арда просича в него плитък и тесен пролом с ширина около половин метър, наричан Дяволския мост.[3] Лавовите потоци по склоновете на Челопешкия вулкан съдържат напълно кристализирали, финозърнести включвания с по-базичен състав, сочещи за смесване на две родоначални магми.[4]

Местоположение редактиране

  • На сушата – Поради бавната скорост на изтичане и високата температура, най-голямата опасност от лавовите потоци е унищожаването на движимо и недвижимо имущество. Например през 1980 година град Калапана на остров Хавай е почти напълно унищожен от лавов поток, еруптирал от пукнатина в югоизточния склон на вулкана Килауеа. Погребани са коли, опожарени са домове, сгради и растителност. Прекъснати са електроснабдяването, водоснабдяването и комуникациите.[2]
  • Под леда – Когато лавовият поток се излива под леда, той може да стопи голям обем от снегове и ледове, което от своя страна може да доведе до сериозни наводнения. При топене на леда под ледник, могат да се получат много големи наводнения, или даже ледникови изблици.[2]
  • Под водата – при тези лавови потоци пораженията са минимални и незабележими.

Видове редактиране

 
Застинал базалтов лавов поток тип пахоехое – вулканът Аскя, Исландия
 
Движение на лавов поток тип аа
 
Пахоехое лавов поток, преминаващ в тип аа

Различават се три типа лавови потоци. Част от техните названия произхождат от хавайски думи, тъй като вулканите са изключително важна част от ландшафта на островите.[5] Различията между трите вида се дължат главно на вискозитета на магмите им, на съдържанието на газове и малките разлики в температурата им. След охлаждане, типовете пахоехое и аа са лесно разпознаваеми по техните характерни текстури. Много от потоците променят вида си по продължение на разлива. Това се случва когато има промяна в условията, като например внезапно достигане на стръмен терен, или просто от продължителна загуба на топлинна енергия и природен газ. Започват от тип пахоехое, в средната част преминават в аа, а в края на движението си вече се превръщат в блокова лава.[1][6]

  • Пахоехое (Pāhoehoe)– названието произхожда от хавайски език, където глаголът „hoe“ означава „гребане“.[5] Този тип лавов поток обикновено се формира при по-висока скорост на разлива. Често се захранва от добре изолирани подземни тръби, по които лавата преминава дълги разстояния, поради което до голяма степен е предпазена от охлаждане[6]. Повърхността му наподобява кръговете, получавани при потапяне на гребло във водата. Това е лавов поток, изграден от силно течлива лава, с гладка или вълнообразна повърхност и жилоподобни форми.[1][5][6] Един върху друг се натрупват тънки лавови потоци, които бързо се запечатват от стъкловидна кора, задържаща мехурчетата на флуидите вътре в самия поток. При този тип има много повече мехурчета в сравнение с аа потока. Самите мехурчета са с почти сферична форма, тъй като не претърпяват такава силна деформация, като тези в аа потока. Ако лавовият поток срещне някаква преграда, повърхността му се набръчква, но горната част на лавовия език остава гладка. Това забавяне предизвиква разчупване на тънката втвърдена кора и потокът продължава да се придвижва търкаляйки се, или с каскадно изливане на нов лавов език. Газовото съдържание и температурата на лавата остават почти постоянни на разстояние няколко километра от точката на разливане. Често в потока могат да се образуват отворени лавови тръби или даже пещери.[1][6]
  • Аа (Aʻā, aʻa, ʻaʻa, a-aa) – произхожда от хавайска дума, означаваща „изгарям“.[5] Базалтите от океанските щитовидни вулкани и от континенталните лавови плата изригват предимно като аа потоци.[1] Този тип обикновено се развива, когато лавата се транспортира чрез отворени канали до повърхността на земята и при изригване, когато наведнъж се излива голямо количество огнетечна маса. Откритите канали позволяват на лавата да се охлади с увеличаване на разстоянието от източника, при което слоят се удебелява и става по-пастообразен. При движението на удебелената лава голяма част от газовите мехурчета, включени в състава ѝ излитат, така че при този поток не се наблюдават малките кухини, наречени везикули, които остават когато газовете са хванати в „капан“ от втвърдена лава. Постоянната загуба на топлина на потока е причина за формиране на много повече кристали, отколкото при типа пахоехое. Изобилието от кристали допълнително сгъстява консистенцията на потока и го прави още по-пастообразен и устойчив.[6] Повърхността на лавовия поток е грапава, неправилно фрагментирана, често шуплеста или шлакоподобна.[1][5] Късовете лава са се образували при разчупване на втвърдената лавова кора по време на движението на потока и се характеризират с остри, неправилни ръбове. Празнините между по-големите късове могат да бъдат запълнени от финозърнести материали, получени при разтрошаването на по-големите парчета. В предната част на течащия поток лавовите късове падат на земята и създават покривка от особен вид остроръбест чакъл. Потокът напредва, минавайки върху него, като се обрушава и затрупва всичко пред себе си, а следата след него напомня преминаване на булдозер. Зоната под повърхността се състои от споени фрагменти, а вътрешните части могат да са доста плътни и след изстиването да образуват правилни призматични колони.[1][6] Скоростта на един аа поток може да бъде различна във времето. В един момент може да се движи със скорост от няколко метра в минута, а в следващия да премине стотина метра за няколко минути.[6]
  • Блокова лава – представлява натрупване на по-големи, ръбести, многостенни, каменни блокове с относително гладки стени. Размерите им варират между половин и един метър. Те могат да бъдат и по-дребни в горната част и по фронта на придвижване на лавовия поток. Като блокова лава изригват обикновено орогенните базалти и андезити.[1]

Борба с лавовите потоци редактиране

От всички процеси, съпътстващи едно вулканично изригване, лавовият поток носи най-малка опасност. Основният проблем е да се предвиди до каква дължина ще достигне потокът и дали на пътя му има населено място. Ползват се различни методи за спиране и отклоняване на лавовия поток:[2]

  • Разрушаването на лавовата тръба или лавовия канал.
  • Бомбардиране на самия поток за да се промени посоката му.
  • Изграждане на бариери на пътя на лавата.
  • Повишаване на вискозитета на потока – постига се чрез впръскване на вода
  • Увеличаване на скоростта на отделяне на летливите вещества

Източници редактиране