Лаг

Лаг (от руски: лаг, взето от нидерл,: log, англ.: log) се нарича устройство, с което се определя скоростта на кораб.

Корабен лаг и инструменти към него. Макарата се вижда ясно. Пясъчния часовник е в горния десен край и самия лаг в долния ляв край.

Лагът по принцип определя и показва скоростта на кораба спрямо водата, но съвременните лагове могат да определят скоростта на кораба и спрямо грунта (дъното).

Първите приспособления за измерване на скоростта на лодка във вода са представлявали парче дърво завързано за въже, на което са направени възелчета през равни разстояния. Не е известно кога е изобретен този уред, но е бил широко разпространен през ерата на ветроходните кораби. Днес е възможно да се срещне някъде по света на малки плавателни съдове, но с увереност може да се каже, че е предимно музеен експонат.

Парчето дърво (на англ.: log, от там и названието на руски - лаг) е било хвърляно зад борда, най-често от кърмата на кораба, и с помощта на пясъчен часовник се е засичало колко възелчета (на англ. knots) ще преминат през ръката на хвърлилия лага. Колкото повече възли отчете морякът, толкова по-висока е била скоростта на кораба. Скоростта съответно се е отчитала и записвала в брой възли (knots). Тази единица се използва и днес в навигацията, като вече е стандартизирана: скорост от 1 възел имаме, когато корабът проплава 1 морска миля за 1 час. Самолетите също измерват своята скорост във възли.

Записването на скоростта на корабите в миналото е била от съществено значение. Дневникът, който са водели мореплавателите се е наричал logbook, название което се е запазило и до днес (на английски) за основния дневник на кораба. На български се нарича "корабен дневник".

С течение на годините лагът се е усъвършенствал - въжето е било навивано на макара, парчето дърво е придобило стандартна форма и тежест, като най-вече възелчетата са били поставяни на точно определени дистанции едно от друго. Съществували и са и стандартни пясъчни часовници отчитащи 14 сек. и 28 сек. време.

Този лаг се е отличавал с голяма неточност и трудност за употреба.

По-нови лагове отчитащи скоростта спрямо водата

Механични лагове

Въртящата се част на тафрейл лаг.HistoryMiami Museum, Маями. САЩ

С развитието на техниката през 18-ти век са станали разпространени механичните лагове наричани тафрейл лагове. Представлявали са малка перка спускана на дълго въже от леерите на кърмата (тафрейл), като на края на въжето е бил закачан уред отчитащ завъртанията на перката, съответно проплаваното разстояние.

През 60-те години на 19-ти век Truman Hotchkiss, капитан от Кънектикът, патентова прибора, а фирмата John Bliss & Co., известна по него време с произвежданите от нея навигационни изделия, купува патента и внася допълнително подобрения. Този лаг на английски се е наричал и patent log.

Уредът е бил широко разпространен до изобретяването на по-модерните електромеханични лагове. Негов вариант е твърдо прикрепена към корпуса перка, която предава своето въртене на прибор показващ скоростта.

Хидродинамични лагове

Отчитат разликата в налягането на насрещно движещият се поток вода и налягането на водата, която обтича корпуса на същата дълбочина. Разпространен модел в съветското корабостроене е бил „МГЛ-25“, но се отличавал с много трудна поддръжка и неточни показания. Имал е издадена под дъното на кораба част (наричана на български "меч" на лага), която е трябвало да се прибира при влизане в пристанища или при докуване на кораба.

Индукционни (електромагнитни) лагове

Работят на принципа на електромагнитната индукция. На дъното на кораба се поставя уред създаващ електромагнитно поле и съответно отчитащ създаденото електрическо напрежение между 2 електрода разположени надлъжно на корпуса. Проводник в случая се явява морската вода. Като предимство може да се изтъкне липсата на каквито и да било стърчащи от корпуса части. Основен недостатък на този прибор са неточните показания при обрастването на корпуса и съответно електродите. Електродите трябва редовно да се изваждат и почистват. Примери за такъв лаг са съветският ИЭЛ- 2 и сравнително по-новия от него ML500 на японската фирма Yokogawa.[1]

Доплерови лагове

Излъчват под кораба високочестотни хидроакустични сигнали в две направления: нос-кърма, като отчитат доплеровия ефект на отразения сигнал и съответно определят скоростта на кораба. При малки дълбочини сигналът се отразява от дъното и дава скорост спрямо земята (грунта), при големи дълбочини се ползва отразен сигнал от морската вода. В първия случай имаме показания за скорост спрямо дъното. Това е удобно при плаване в плитчини и близко до брега, както и при швартоване на кораба. Във втория случай имаме традиционните показания спрямо водата. Те са необходими при изчисляване на възможността за сблъскване с други кораби, когато се ползва и радар.

Вариант на този лаг е с излъчвател в четири взаимно перпендикулярни направления (нос-кърма и ляв борд-десен борд). В този случай имаме показания и за страничното отместване на кораба.

Лагове отчитащи скоростта спрямо дъното

Освен доплеровият лаг ползващ отразен сигнал от дъното, описан в предния параграф, в днешно време има и

Сателитни лагове (сат-лог)

Използва се сигнал от сателитни навигационни системи. Пример за такъв лаг е JLN-720 на японския производител JRC ползващ GPS сигнал.[2] Декларираната от производителя точност е 0,02 вз. или 0,2% от скоростта.

Тъй като отчетената скорост на такива лагове е спрямо дъното, а не спрямо водата, това трябва ясно да се укаже. Такава скорост често се нарича GPS (на англ.: GPS speed), за разлика от скоростта спрямо водата, която на англ. е through the water. На навигационните уреди скоростта спрямо грунта се изписва като SOG (speed over ground).

Законови изисквания

Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. изисква:

2.3       Всички кораби с бруто тонаж 300 и по-голям и пътническите кораби, независимо от тяхната големина, ... да бъдат снабдени (.2) с прибори за измерване на скоростта и проплаваното разстояние или друго средство за указване на скоростта и проплаваното разстояние, спрямо водата;

Литература

Вълчев Г., Тодоров Т., Павлов Ст. Технически средства за корабоводене. Военно издателство, София. 1984 г.