Ладислав Анжуйски

неаполитански крал

Ладислав (Ласло) Анжуйски, известен с прозвището Великолепни, е крал на Неапол от 1386 до 1414 г. Той е последният мъжки представител на Анжу-Сицилийски дом, клон Дурацо.

Ладислав Анжуйски
Крал на Неаполитанско кралство
Ladislas of Naples (head).jpg
пожизнен портрет неизв.художник
Управление 1386 – 1414
Наследил Карл III Анжуйски
Наследник Джована II Анжуйска
Лични данни
Роден
Починал
Неапол
Погребан в Сан Джовани а Карбонара, Неапол
Семейство
Династия Анжу-Сицилийски дом
Баща Карл III Анжуйски
Майка Маргарита Драчка
Бракове Констанца Киарамонте
Мария дьо Лузинян
Мария д'Анген
Потомци Райнолд Драчки и Мария Драчка
Герб Arms of Jeanne de Sicile.svg
Ладислав Анжуйски в Общомедия

ПроизходРедактиране

Ладислав е син на неаполитанския и унгарски крал Карл III Анжуйски и на Маргарита Драчка. Роден е в Неапол на 14 юни 1376 г., но отраства в Унгария, където баща му, който тогава е престолонаследник на Неапол, управлява като херцог унгарските области Хърватия и Далмация. Ладислав, чието унгарско име е Ласло, е кръстен на светия унгарски крал Ласло I. През 1382 г. след кратка борба за властта в Неапол, бащата на Ладислав убива неаполитанската кралица Джована I Анжуйска и сам се възкачва на неаполитанския престол. През 1385 г. Карл III успява да се сдобие и с короната на Унгария, отстранявайки от власт братовчедка си Мария Унгарска. Царуването на баща му в Унгария обаче продължава едва няколко месеца, тъй като той е убит през 1386 г. След смъртта на Карл III малолетният Ладислав става крал на Неапол, където управлението му започва с регентството на майка му Маргарита. Властта в Унгария обаче отново преминава в ръцете на детронираната Мария Унгарска.

УправлениеРедактиране

Война между двамата АнжуйциРедактиране

Главни противници на властта на Ладислав в Неапол се оказват римския папа Урбан VI, който отлъчва цялото неаполитанско кралско семейство и признатият от папата за законен крал Луи II Валоа-Анжуйски от френската династия Валоа. На страната на папата и френския претендент за неаполитанския престол са и много неаполитански барони, недоволни от преврата на покойния Карл III.

През 1387 г. папата дори призовава за кръстоносен поход срещу Ладислав. Едва през 1389 г. Ладислав официално е признат за законен крал от папа Бонифаций IX, който е неаполитанец по рождение. На следващата година Ладислав е отровен от епископа на Арл, но успява да оцелее. Също през 1390 г. Луи II Анжуйски нахлува с една наемна армия в пределите на Неаполитанското кралство, завзема Неапол и много от провинциите на кралството и принуждава Ладислав и майка му Маргарита да търсят спасение в Гаета.

Войната между двамата Анжуйци продължава и през следващите две години, през което време Ладислав постепенно успява да привлече на своя страна някои от най-влиятелните неаполитански барони, с чиято помощ прогонва френския си съперник обратно в Прованс и през 1399 г. влиза победоносно в Неапол. През 1400 г. Ладислав окончателно омиротворява земите си, потушавайки последните огнища на съпротива в Апулия и Абруцо.

Претенции към унгарския престолРедактиране

След като се налага в борбата срещу Луи II Валоа-Анжуйски, Ладислав решава да предяви претенции към унгарския престол – авантюра, която коства живота на баща му повече от десетилетие преди това. В това си начинание Ладислав разчита на някои унгарски магнати, които са против властта на тогавашния крал Сигизмунд Люксембургски. Обявявайки се за потомък на светите унгарски крале, Ладислав дори се коронова незаконно за крал на Унгария и херцог на Славония. След като се споразумява с Венеция, на която отстъпва остров Корфу, Ладислав си осигурява свободен пасаж през Адриатика и през 1403 г. флотилията му превзема хърватския град Задар и някои близки територии. Това обаче се оказва единственият му успех в борбата за унгарската корона, след който Ладислав се оттегля обратно в Неапол и не предприема други по-значими действия, за да разшири унгарските си владения.[1] Ладислав оставя своя босненски васал Хервоя начело на Далмация – единствената провинция, в която Сигизмунд не успява да възстанови властта си. През 1408 година унгарците си връщат повечето далматински градове като побеждават Хервоя, но Зара и няколко замъка с техните околности остават за Ладислас, които продава по-късно на Венеция. [2][3]

Борба за надмощие в Южна ИталияРедактиране

Следващите години от управлението на Ладислав са белязани от борбата му за надмощие в Южна Италия.

През 1405 г. Ладислав потегля срещу Рим, където някои римски патриции, намиращи се в конфликт с папата, го канят за господар на града. В отговор на 18 юни 1406 г. папата издава була, с която низвергва Ладислав от кралското му достойнство.

 
портретна фантазия от 1840 г.

Междувременно в кралството избухва и нов бунт, подклаждан от папата и предвождан от Раймондо Орсини дел Балцо. След смъртта на последния през януари 1406 г. начело на въстаниците застава съпругата му Мария д'Анген, която успешно защитава Таранто по време на двумесечната му обсада от войските на Ладислав през пролетта на 1406 г. Мария д'Анген не се предава дори след като през юли 1406 папата и Ладислав подписват мир, който признава неаполитанския крал за протектор на цялата Папска област. Проблемът с бунта на Мария д'Анген е решен по доста по-дипломатичен начин – на 23 април 1407 г. Ладислав просто се жени за нея, което слага край на съпротивата ѝ.

През 1407 г. Ладислав отново обсажда вечния град, възползвайки се от конфликта между римляните и новоизбрания папа Григорий XII. Само за период от една година неаполитанският крал успява да завладее почти цялата Папска област, а на 25 април 1408 завладява Рим и принуждава папата да му се подчини.

 
Сан Джовани а Карбонара, Неапол.

През 1409 кардинали от двете партии, Авиньонската и Римската, недоволни от продължаващата вече тридесет години схизма в Католическата църква, избират за нов папа Александър V и обявяват другите двама за низвергнати. Новият папа и неговият наследник Йоан XXIII, ползващи се с подкрепата на Франция и Флоренция, призовават на помощ Луи II Анжуйски, който през същата година дори е коронован за неаполитански крал, и започват борба срещу Ладислав.

В периода 1409 – 1410 Ладислав постепенно е изтласкан от папските владения, а през 1411 – 1412 сраженията вече се водят на територията на Неаполитанското кралство. През май 1412 Ладислав понася тежко поражение при Рокасека и едва успява да спаси живота си. Същата година между Ладислав и папата е сключено поредното примирие – срещу оттеглянето на французите от границите на Неапол, Ладислав се отказва от суверенитета си над Рим. На следващата година обаче неаполитанският крал нарушава примирието и отново завладява Рим. Когато войските му достигат Перуджа, кралят се разболява тежко и се оттегля в Неапол, където умира на 6 август 1414 г.

След смъртта му на неаполитанския престол се възкачва сестра му Джована II Анжуйска.

СемействоРедактиране

Ласислав Анжуйски се жени три пъти.

  1. първи брак : през 1390 г. за Констанца Киарамонте. Бракът им е разтрогнат през 1392 г.
  2. втори брак: през 1403 г. за кипърската принцеса Мария дьо Лузинян – дъщеря на кипърския крал Якоб I. Тя умира през 1404 г.
  3. трети брак : през 1406 г. за Мария д'Анген (1367/1370 — 1446), графиня Лече, дъщеря на Жан д'Анген, граф дьо Кастро – тя го надживява с повече от 32 години.

От трите брака на Ладислав обаче не се раждат наследници.

Известни са обаче имената на поне две негови извънбрачни деца – Райнолд Драчки, принц на Капуа, и Мария Драчка, която умира млада.

ИзточнициРедактиране

  1. Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 322
  2. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд.„Рива“, 2009 г.,стр.112
  3. История на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г., стр.253
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ladislaus of Naples“ и страницата „Владислав (король Неаполя)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.