Лазаровден

християнски празник
(пренасочване от Лазаров ден)

Лазаровден е християнски празник, посветен на Лазар от Витания и неговото чудотворно възкресение от Иисус Христос и отбелязван в съботата преди празника Цветница и Страстната седмица.

Лазаровден
Лазарки от село Габра, Софийска област
ВидХристиянски и народен
Дата27 април (2024)
ОбичаиЛазаруване
Свързан сЛазар от Витания
Лазаровден в Общомедия

Празникът е известен и с имената Лазарница, Лазар, Лазарова събота.[1]

Лазаровден е имен ден за хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар.[2] Името „Лазар“ е символ на здраве и дълголетие.

Християнски празник

редактиране

Лазар от Витания е приятел на Иисус Христос, който е възкресен от него четири дни след смъртта му – Иисус Христос казва „Лазаре, стани!“ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Български обичаи

редактиране

Основният традиционен обичай на Лазаровден лазаруването, в което участват млади неомъжени жени, наричани лазарки. Той има характер на задължителна инициация за момичетата – преминалите през него подявки стават моми и могат да се момеят – да носят определено облекло и украшения, да завързват връзки и да се подготвят за женитба.[3] Участието в ритуала е еднократно – в него не участват момичета, които са лазарували в предишни години, дори да са останали неомъжени.[4]

Подготовката за лазаруването започва от средата на Великия пост, когато лазарките започват да се събират и да разучават с по-възрастни жени специфичните лазарски песни.[4] Самото лазаруване има сходства с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.[4] В по-големите села лазарките се разделят на няколко групи от по 10 – 20 момичета, като всяка група ще обхожда на празника определена територия, така че на едно място да не идват два пъти лазарки.[4]

Две от лазарките в групата носят кошници, в които да поставят подаряваните им от домакините яйца, а други две носят криваци (или едната кривак, а другата нож), смятани за мъжки атрибути.[4] При влизането в двора на всеки двор лазарките с криваците ги изправят в средата, две или четири други лазарки танцуват около тях, а останалите ги ограждат в кръг и пеят лазарските песни.[4] Самите песни, отличаващи се с повтарянето във всеки стих на обръщението „Лазаре“, са голям брой, като всяка е пригодена за човек с определено обществено положение – момче, момиче, булка, овчар, свещеник и т.н. – като лазарките подбират по една за всеки члена на посещаваното домакинство.[4]

Примерен текст на лазарска песен (за малко дете):[5]

Ой, детенце, пръстенче! Лазаре,
Честита ти ризичка! Лазаре,
На бял Дунав белена, Лазаре,
На мермер камик бухана, Лазаре,
На трендафил сушена, Лазаре,
На босилек диплена, Лазаре,
Всяка дипла - трендафил, Лазаре,
Всяка дипла и китка, Лазаре.

След края на обиколката си лазарките се връщат в къщата, от която са тръгнали, където изпълняват последни песни.[6] Лазаруването продължава и на следващия ден – Цветница – със свързания ритуал на кумичене, в който участва същата група.[7]

Цитирани източници
  • Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981.