Лазар Бранкович (деспот)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Лазар Бранкович.

Лазар Бранкович (на сръбски: Лазар Бранковић) е сръбски деспот, най-малкият син на Георги Бранкович и Ирина Кантакузина.

Лазар Бранкович
Изображение на Лазар Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г.
Лични данни
Роден
ок. 1421
Починал
Семейство
ДинастияБранковичи
БащаГеорги Бранкович
МайкаИрина Кантакузина
БракЕлена Палеологина
ПотомциЕлена Бранкович
Ирина Бранкович
Милица Бранкович
Лазар Бранкович в Общомедия

След като по нареждане на султан Мурад II двамата му по-големи братя Гъргур Бранкович и Стефан Бранкович са ослепени през 1441 г., Лазар остава единственият здрав претендент за властта. Той носи титлата „деспот“ още от женитбата си с Елена Палеологина, дъщерята на Тома Палеолог, владетел на Морейското деспотство.

След като баща му Георги Бранкович умира през 1456 г., Лазар поема властта[1] и преценявайки, че Сърбия е твърде слаба, за да противостои на Османската империя, сключва договор със султана през януари 1457 г. Според този договор османците му връщат повечето бащини земи с обещание да не нападат Сърбия, а Лазар се задължава да им изплаща данък. Въпреки това султанът не възнамерява да се откаже от завладяването на сръбските земи и през декември 1457 г. Лазар получава сведения, че на границата се струпват големи османски войски. Той се обръща за помощ към унгарския крал Владислав Посмъртни, но в хода на преговорите умира.

След неговата смърт, тъй като Лазар не оставя мъжки наследник, начело на деспотството застава по-големият му брат Стефан Бранкович, известен като Стефан Слепи.

Семейство

редактиране

През декември 1446 г. Лазар се жени за Елена Палеологина.[2] Те имат три оцелели дъщери:[3]

Източници

редактиране
  1. Андрија Веселиновић, „Држава српских деспота“, Београд 2006
  2. Nicol, Donald M. (1968). "The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study". Dumbarton Oaks Papers. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, p. 221.
  3. Nicol, Donald M. (1968). "The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study". Dumbarton Oaks Papers. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, p. 223-225