Лазар Козаров
Лазар Дянков Козаров е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
| Лазар Козаров | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1880 – 1918 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Военно формирование | 4-ти пехотен полк 8-и пехотен полк 7-и пехотен полк |
| Командвания | 3-та бр. от 3-та дивизия |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
Стара Загора, България |
Биография редактиране
Лазар Козаров е роден на 7 ноември 1864 г. в с. Пирне. На 12 април 1884 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. През 1885 г. като портупей-юнкер взема участие в Сръбско-българската (1885) в редовете на 7-и пехотен преславски полк. Взема участие в Сливнишкото отбранително сражение. За героизъм и себеотрицане е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.[1]
След войната служи в 4-ти пехотен плевенски, като ротен командир в 7-и пехотен полк (1900) и 8-и пехотен приморски полк (1903). От 1911 г. началник на 7-о полково военно окръжие. Взема участие в Балканската война (1912 – 1913) като командир на дружина от 53-ти пехотен полк. За участието си във войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.[1] През Първата световна война (1915 – 1918) командва 3–а бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия. След войната се уволнява от служба (1918).
Лазар Козаров е женен и има 4 деца.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (3 декември 1885)
- Поручик (7 юни 1888)
- Капитан (1892)
- Майор (1904)
- Подполковник (15 октомври 1908)
- Полковник (1 ноември 1913)
- Генерал-майор (31 декември 1935)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен (1885)
- Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
- Царски орден Св. Александър III степен с мечове по средата
- Царски орден Св. Александър IV степен с мечове по средата
- Царски орден Св. Александър V степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента;
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Бележки редактиране
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 112.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
