Лазар Великов Кунгалов с псевдоним Дахлянов, наричан Радовалията и Джеблиев, е български революционер, деец и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация в Серския революционен окръг.[1]

Лазар Кунгалов
български революционер
Роден
Починал
15 април 1970 г. (85 г.)
Пренасянето на тялото на Яне Сандански.
Пренасянето на тялото на Яне Сандански. Снимка: Тома Радовски е в средата в бяло а до него вляво на кон с костюм и каскет е Георги Хазнатарски, пред тях с каскет и голяма брада е Лазар Кунгалов. Най-отпред вляво и държащ повода на катъра с убития Яне е Никола Киримов - деец на ВМОРО от Тешово, наричан Гоцето заради близостта му с Гоце Делчев

БиографияРедактиране

 
Мице Чегански, Георги Атанасов, Тодор Александров, Алеко Василев - Алеко Паша, Панзо Зафиров и Лазар Кунгалов (от ляво надясно)
 
Лазар Кунгалов с легендарната си сабя в ръка в четата на войводата Алеко Василев /четвърти на последния ред от ляво надясно/

Роден е в село Радово, Валовищка кааза на Серски санджак на Османската империя, днес Харопо, Гърция.[2] Лазар Кунгалов като член на ВМОРО организира с Тома Радовски малка чета с район на действие поречието на река Струма. Целта им е набиране на оръжие и пари за организацията. Те са с равен ранг на войводи под ръководството на Яне Сандански. [3] Тома Радовски и Лазар Кунгалов са първи братовчеди от Радово по майчина линия.[4] Лазар Кунгалов е участник в Илинденско–Преображенското въстание.[5] Лазар Кунгалов е най-близкият и доверен човек на Сандански в последния период от живота му. Той е охранител и готвач на Сандански в Роженския манастир.[6] Яне Сандански се върнал в Роженския манастир от село Враня, където го чакали неговите телохранители Тома Радовски и Лазар Кунгалов. След 2 седмици той получил 2 телеграми от Петрич и Неврокоп, в тях го молели да отиде във връзка с разрешаването на някакъв въпрос. Те били изпратени от неговите врагове и в двата маршрута го очаквали засади. Кунгалов приготвил свинско печено за из пътя. Когато тръгнали кобилата Мица започнала да цвили и заднешком се върнала през портите на манастира. Тя упорито отказвала да помръдне а била много послушна и предана на своя господар. Яне който вярвал в предзнаменования, казал на Тома и Лазар: „Ке стане нещо“ и отказал те да го придружат с мотива: „Един път разплаках две майки на убитите в Солун Мицо Врански и Танчо, втори път не искам да разплаквам други майки“. Сандански тръгва сам с думите: „Да става, каквото става“. [7] Лазар Кунгалов организира заедно с Георги Хазнатарски, Тома Радовски и Никола Киримов – деец на ВМОРО от село Тешово, наричан в организацията Гоцето заради близостта му с Гоце Делчев, пренасянето на тялото на убития Яне Сандански от местността Блатата. Гоцето напуска Тешово и известно време работи като ратай в село Пирин, преди да се захване с комитските дела. Лазар Кунгалов се записва доброволец в Първата световна война, като служи в 6-и пехотен полк на 11-а македонска дивизия под командването на генерал Кръстьо Златарев. Брат му Андон Златарев е революционер от ВМОРО. Лазар Кунгалов е нелегален четник в четата на ВМРО с войвода Алеко Василев. Лазар Кунгалов има близки отношения със серския войвода Димитър Илиев Аргиров, известен като Митьо Илиев или Митьо Дедоилиев. През 1922 година Лазар Кунгалов е включен в наказателен отряд на ВМРО по време на Неврокопските събития. Лазар Кунгалов участва в районна чета на ВМРО като подвойвода и готвач. През 1923 година ръководи четата като войвода след битката с гръцката армия при село Бурсук, Сярско. Тогава тежко ранен в двата крака e войводата Тома Радовски, Лазар Кунгалов поема отговорността като войвода и организира изтеглянето на четата в България.[8] В периода около Балканската война Лазар Кунгалов участва в четите, които са сформирани и действат в територията на Серския революционен окръг на ВМОРО. Заради неговото участие в тези чети семейството на Велик Кунгалов е изселено от гръцките власти в района на град Волос, находящ се на 215 км южно от Солун. Там са останали до преселването си в България в село Чучулигово.[9] През 1924 година Кунгалов също се заселва в Чучулигово. През 1941 година при поредното освобождаване на Егейска Македония от българските войски се установява в Сяр, където стопанисва кланица и месарски магазин.[10] Георги Маджиров на 24 октомври 1934 година посочва в разпит: „Вземаха ги от с. Бельово тримата (Ангелов, Заеков и Стоянов), изведоха ги, арестуваха ги и ги избиха под командата на войводата Лазар Дахлянов (Кунгалов) от с. Чучулигово, а ги изби войводата Ставро – презимето му не зная.“[11] През 1935 година, като част от мерките срещу македонските революционери, Лазар Великов Кунгалов, Иван Томов Радовски и Христо Ташев са арестувани и затворени в Софийския централен затвор. Лазар получава 5 годишна присъда, а Иван и Христо са в затвора до Деветосептемврийския преврат в 1944 година. Иван Радовски бил обвинен в убийство, защото изпълнил решение за смъртна присъда на враг на организацията.

 
Портрет „Тримата войводи от Чучулигово - Георги Хазнатарски, Тома Радовски и Лазар Кунгалов“, художник Борис Маскръчки, град Благоевград, 2021 год.

СемействоРедактиране

Заедно със съпругата му Атанаса Димитрова Вачева, родена в село Кумли– Сярска околия, създават и отглеждат 6 деца: Атанас Лазаров Кунгалов, Ана Лазарова Кунгалова, Стойка Лазарова Кунгалова, Лефтер Лазаров Кунгалов, Милчо Лазаров Кунгалов и Евдокия Лазарова Кунгалова.[12] Съпругата на неговия брат Стоян Кунгалов, Запряна родом от Хазнатар по спомени е племенница на Преподобна Стойна. Неговият баща Велик Кунгалов дълги години е бил кмет на Радово откъдето произлиза и прякорът му „Кунгала“. Този прякор впоследствие заменя фамилията на цялото семейство и така от Великови стават Кунгалови.[13]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Радовски, Александър. Мице Чегански. Велико Търново, Фабер, 2020. с. 38 - 39.
  2. Трудове по българска диалектология, том 9. София, Институт за български език, БАН, 1977. с. 250.
  3. Тома Радовски - български революционер, деец и районен войвода на ВМОРО и ВМРО.
  4. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 39.
  5. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 19.
  6. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 34.
  7. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2021. с. 25.
  8. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 19-20.
  9. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Велико Търново, Фабер, 2017. с. 74-75.
  10. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Велико Търново, Фабер, 2017. с. 18.
  11. Радовски, Александър. Мице Чегански. Велико Търново, Фабер, 2020. с. 40.
  12. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 14.
  13. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 11.