Лазар Маджаров
Лазар (Поп)Иванов Маджаров с псевдоним Босилков[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, определян като втория по значимост деец на Одринския революционен окръг след Михаил Герджиков.[2]
| Лазар Маджаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 ноември 1907 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Олга Маджарова |
| Лазар Маджаров в Общомедия | |
Биография
редактиране
Роден е през 1872 година в село Негован, Лъгадинско. Той е син на архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун. В 1892 година завършва Солунската българска мъжка гимназия със седмия випиуск,[3] заминава за Свободна България и става учител в Жеравна и в село Рила.
В 1897 година е назначен от Екзархията за главен учител на българските училища в Лозенград. Влиза във ВМОРО и оглавява местния революционен комитет. Разширява революционната комитетска мрежа в Лозенградско. В 1899 година става нелегален. Съпровожда Гоце Делчев при обиколката му в Одринско през 1900 година. След Керемидчиоглувата афера застава начело на чета, която възстановява и разширява разбитата комитетска мрежа. През април 1902 година участва в Пловдивския конгрес на ВМОРО, на който е избран за войвода на Лозенградския революционен район. Делегат е на конгреса на Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета.
| Списък на четниците на Лазар Маджаров, август 1903 г. | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | Име | Родно място | Околия | Години | Служил ли е войник/бил ли е с чета |
| 1. | Лазар Маджаров | Негован | 32 | ||
| 2. | Яни п. Николов | Карахадър | Лозенградско | 27 | четник при Маджарова от 2 години |
| 3. | Никола Георгиев | Яна | Лозенградско | 30 | нов |
| 4. | Ставри Полихронов | Яна | Лозенградско | 25 | нов |
| 5. | Иван Камчев | Лозенград | 45 | нов | |
| 6. | Петко Петров | Дерекьой | Малкотърновско | 36 | |
| 7. | Димитър Христов | Карахамза | Лозенградско | 27 | служил, четник при Маджарова от 2 месеца |
| 8. | Петър Недялков | Лозенград | 27 | служил е, четник е бил 2–3 месеца с Вълчо Антонов | |
| 9. | Стоян Христов | Лозенград | 30 | нов | |
| 10. | Стоян Бойчев | Лозенград | 25 | нов | |
| 11. | Гьорги Димитров | Лозенград | 22 | нов | |
| 12. | Костадин Георгиев | Лозенград | 27 | нов | |
| 13. | Иван Янков | Долно Котори | Леринско | 20 | с Маджарова 1–2 месеца |
| 14. | Тодор Георгиев | Чеглаик | Малкотърновско | 28 | нов |
| 15. | Калоян Пенев | Енидже | Лозенградско | 45 | нов, служил |
| 16. | Христо Кутинов | Лозенград | 25 | нов | |
| 17. | Васил Пейов | Йени Мале | Бабаескийско | 30 | нов |
| 18. | Александър Темелков | Йени Мале | Бабаескийско | 25 | нов |
| 19. | Стойко Георгиев | Елеклер | Лозенградско | 24 | нов |
| 20. | Димитър Стефанов | Елеклер | Лозенградско | 19 | нов |
| 21. | Атанас Гьорков | Елеклер | Лозенградско | 25 | нов |
| 22. | Петър Димов | Каракоч | Лозенградско | 22 | нов |
| 23. | Никола Стоянов | Българско Алагюн | България | 25 | нов |
| 24. | Гьорги Кръстев | Докузюк | 30 | нов | |
| 25. | Стерпо Димитров | Докузюк | 26 | нов | |
| 26. | Стамат Димов | Чеглайк | Турция | 26 | нов |
| 27. | Костадин Янев | Лозенград | 27 | нов | |
| 28. | Стоян Михалев | Кулата | Лозенградско | 28 | нов[4] |
След въстанието укрепва организацията в Родопите и Западна Тракия. На конгреса на Одринския революционен окръг във Варна в 1904 година е избран за член на задграничното представителство на Одринско. Участва на Рилския конгрес в 1905 година. Загива в 1907 година в село Лъджакьой, Дедеагачко заедно с Петър Васков, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Янаки Милков.[5][6][7][8][9]
Родословие
редактиране| Стойо Маджаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Маджаров (? – 1870) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йона Маджаров (1849 – 1911) | Стойо (Точо) Маджаров (? – 1886) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Маджаров (1870 – 1925) | Лазар Маджаров (1872 – 1907) | Владимир Маджаров (1883 – 1917) | Олга Маджарова (1887 – 1974) | Иван Караджов (1885 – 1934) | Светослав Маджаров (1893 – 1915) | Атанас Маджаров (1881 – 1935) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 100 - 101.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 16.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95 - 96.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 268.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 317 – 318.