Лазо Каровски
Блаже Миневски (на македонска литературна норма: Лазо Каровски) е поет, писател, фолклорист и литературен историк от Република Македония.[1]
| Лазо Каровски Лазо Каровски | |
| писател от Република Македония | |
| Роден |
17 февруари 1927 г.
|
|---|---|
| Починал | 2000 г.
|
| Учил в | Скопски университет |
Биография редактиране
Роден е в тиквешкото градче Кавадарци на 17 февруари 1927 година. Завършва Философския факултет на Скопския университет, където защитава и докторат на тема „Македонските печалбарски песни“. Работи като научен сътрудник в Института за фолклор „Марко Цепенков“ в Скопие. По-късно живее дълги години в Битоля, където преподава в Учителското училище и в Педагогическата академия. Оказва голямо влияние върху развитието на книжовността в града. Каровски е сред основателите на литературното списание „Развиток“ и пръв председател на редакцията му. Също така е сред основателите на Литературния клуб „Стале Попов“. В 1950 година става член на Дружеството на писателите на Македония.[1]
Като писател Каровски е традиционалист, изразен представител на народния реализъм с фолклорни и исторически елементи. Носител е на многобройни награди.[1]
Умира в 2000 година в Скопие.[1]
Библиография редактиране
- „Овчарче“ (поезия за деца, 1946),
- „Крвава блокада“ (поезия, 1947),
- „Тиквешка легенда“ (поема, 1948),
- „Родината в песни“ (поезия, 1951),
- „Песна за славејот“ (поезия за деца, 1955),
- „Момина чука“ (поезия, 1955),
- „Ставини“ (поезия, 1958),
- „Патишта“ (роман, 1959),
- „Заорок“ (роман, 1971),
- „Раскин“ (роман, 1973)
- „Печалбарството во Македонската литература“ (статия, 1974),
- „Македонски песни за НОБ“ (студия, 1980),
- „Нека летаат гулабите“ (роман за деца, 1986).