Лакмус

Лакмус (от нидерландското lekken – „течен“ и moes – „смес“) е водоразтворимо багрилно вещество със сложен химичен състав, един от първите и най-широко разпространени индикатори на pH. Съдържа се в някои лишеи (Roccella fuciformis, Roccella tinctoria и други), от които и се получава.

Лакмусова хартийка след употреба.

Roccella fuciformis.

Лакмус на прах.

Употреба

Обикновено под формата на лакмусова хартийка се използва като индикатор за установяване киселата (червено оцветяване) или алкална (синьо оцветяване) реакции на средата. Ако средата е неутрална, цветът на лакмуса е виолетов.

Състав

Природният лакмус е сложна смес от 10 – 15 субстанции. За основни компоненти на лакмуса обикновено се считат::

• азолитмин (на английски: Azolitmin, C₉H₁₀NO₅)
• еритролитмин (на английски: Erythrolitmin, С₁₃H₂₂O₆);

Също така, извличаното лакмусово разделение може да бъде се класифицира по:

• спанолитмин (на английски: Spaniolitmin);
• лейкоорцеин (на английски: Leucoorcein);
• лейказолитмин (на английски: Leucazolitmin).

История

Лакмусът е използван за пръв път около 1300 г. от испанския лекар Арнолд от Виланова. След 16 век синьото багрило се вече се извлича от някои лишеи, особено в Нидерландия. През 1704 г. получава днешното си наименование.

Вижте също

• pH