Лакмус (от нидерландското lekken – „течен“ и moes – „смес“) е водоразтворимо багрилно вещество със сложен химичен състав, един от първите и най-широко разпространени индикатори на pH. Съдържа се в някои лишеи (Roccella fuciformis, Roccella tinctoria и други), от които и се получава.

Лакмусова хартийка след употреба.
Roccella fuciformis.
Лакмус на прах.

Употреба

редактиране

Обикновено под формата на лакмусова хартийка се използва като индикатор за установяване киселата (червено оцветяване) или алкална (синьо оцветяване) реакции на средата. Ако средата е неутрална, цветът на лакмуса е виолетов.

Природният лакмус е сложна смес от 10 – 15 субстанции. За основни компоненти на лакмуса обикновено се считат:[1]:

Също така, извличаното лакмусово разделение може да бъде се класифицира по:

Лакмусът е използван за пръв път около 1300 г. от испанския лекар Арнолд от Виланова.[2] След 16 век синьото багрило се вече се извлича от някои лишеи, особено в Нидерландия. През 1704 г. получава днешното си наименование.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. E.T. Wolf: Vollständige Übersicht der Elementar-analytischen Untersuchungen organischer Substanzen, с. 450 – 453, veröffentlicht 1846, Verlag E. Anton
  2. Manfred Neupert: Lackmus in Römpp Lexikon Chemie.