Лалугер

вид бозайник

Лалугерът (Spermophilus citellus), наричан още суяк, или суек (в Западна България)[3], е вид дребен гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). За разлика от родствената катерица, лалугерът води наземен начин на живот. Дължината на тялото с главата е 164 – 205 mm, на опашката – 40 – 74 mm. Окраската му е жълтокафява до жълта, понякога с тъмни петна по гърба.[3][4]

Лалугер
Europäischer Ziesel in Hockstellung.jpg
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Катерицови (Sciuridae)
триб:Marmotini
род:Лалугери (Spermophilus)
вид:Лалугер (S. citellus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1766 г.)
Разпространение
Spermophilus citellus distribution.svg
Лалугер в Общомедия
редактиране

РазпространениеРедактиране

Лалугерът е разпространен в източните части на Балканския полуостров и Среднодунавската низина, във Влашко, Молдова, Буковина и Чехия. Има няколко изолирани популации в Македония и Западна Тракия. Смята се за изчезнал в Германия, Хърватия и Полша, където се правят опити за реинтродуцирането на вида. В България се среща в цялата страна, главно в равнините.[3]

Лалугерите предпочитат открити местности с ниска тревна растителност, често в близост до обработваеми земи.[3]

Начин на животРедактиране

Лалугерът е активен главно през деня. Между октомври и март, а в планините и по-продължително, изпада в хибернация. Обитава подземни тунели с дължина 150 – 315 cm, като дълбочината на жилищната камера е между 40 и 170 cm. През есента прокопава вертикален тунел над жилищната камера, който не достига напълно до повърхността, а с изкопаната пръст засипва летния вход към жилището. След края на хибернацията довършва прокопаването на вертикалния тунел, през който излиза на повърхността.

 
Лалугер се храни със семената на лопена

Основната храна на лалугера са листата на тревисти растения. През лятото се храни и със семена на житни култури, като може да нанесе значителни щети. Размножителният период е през пролетта, след края на хибернацията. Женските раждат от 2 до 11 малки, най-често 7. Полова зрялост достигат на втората си година.[3]

Допълнителни сведенияРедактиране

Застрашен в световен мащаб вид, включен в Червената книга на застрашените видове.

БележкиРедактиране

  1. Spermophilus citellus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Лалугер. Посетен на 19 февруари 2012
  3. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 313 – 318.
  4. Coroiu, C., Kryštufek, B., Vohralík, V. & Zagorodnyuk, I.. Spermophilus citellus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 януари 2009. (на английски)

Външни препраткиРедактиране