Лангобардско кралство

Лангобардското кралство (на латински: Regnum Langobardorum) е кралство със столица Павия, създадено от германското племе лангобарди между 568 – 569 г. в Северна Италия. Престава да съществува през 774 г.

Лангобардско кралство
Regnum Langobardorum
Regnum totius Italiae
568 – 774
Лангобардското кралство   В максимални граници към 750 г.  Византийска Италия
Лангобардското кралство   В максимални граници към 750 г.  Византийска Италия
Статут Независима държава
Континент Европа
Столица Павия
Официален език всеобщ латински
Религия Езичество, Арианство, Католицизъм
Форма на управление Монархия
История Ранно Средновековие
Битка при Асфелд 552 г.
Обсада на Павия 774 г.
Валута тремиз
Предшественик
Източна Римска империя Източна Римска империя
Наследник
Франкска империя Франкска империя
Херцогство Беневенто Херцогство Беневенто
Папска държава и Херцогство Сполето Папска държава и Херцогство Сполето
Днес част от
Лангобардско кралство в Общомедия
Желязната корона на лангобардските крале

Лангобардите са живели в началото на първото хилядолетие на брега на Елба, след това, в 5 век, се преселили на Дунав, и по това време приемат арианството.

През 566 г. в съюз с аварите те разгромили гепидите и завоювали Панония. Оттук лангобардите начело с крал Албоин нахлули в Италия, завоювали нейната северна територия и ѝ дали своето име – Лангобардия (оттук названието Ломбардия).

През 572 г. след тригодишна обсада лангобардите завоюват Павия и я правят столица на тяхната държава.

Крале на лангобардитеРедактиране

Ломбардия, Италия)

ИзточнициРедактиране