Лангобардско кралство
Лангобардското кралство (на латински: Regnum Langobardorum) е кралство със столица Павия, създадено от германското племе лангобарди между 568 – 569 г. в Северна Италия. Престава да съществува през 774 г.
| Лангобардско кралство | |
|---|---|
|
Regnum Langobardorum Regnum totius Italiae |
|
| — Независима държава — | |
| 568 – 774 | |
 Лангобардското кралство В максимални граници към 750 г. Византийска Италия |
|
| Континент | Европа |
| Столица | Павия |
| Eзици | |
| Официални | всеобщ латински |
| Религия | Езичество, Арианство, Католицизъм |
| Форма на управление | Монархия |
| История | Ранно Средновековие |
| Битка при Асфелд | 552 г. |
| Обсада на Павия | 774 г. |
| Валута | тремиз |
|
|
| Днес част от | |
| Лангобардско кралство в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Желязната корона на лангобардските крале
Лангобардите са живели в началото на първото хилядолетие на брега на Елба, след това, в 5 век, се преселили на Дунав, и по това време приемат арианството.
През 566 г. в съюз с аварите те разгромили гепидите и завоювали Панония. Оттук лангобардите начело с крал Албоин нахлули в Италия, завоювали нейната северна територия и ѝ дали своето име – Лангобардия (оттук названието Ломбардия).
През 572 г. след тригодишна обсада лангобардите завоюват Павия и я правят столица на тяхната държава.
Крале на лангобардитеРедактиране
- 568 – 572 Албоин (Alboin)
- 572 – 574 Клеф (Cleph)
- 574 – 584 Междуцарствие (Interregnum)
- 584 – 590 Аутари (Authari)
- 590 – 615 Агилулф (Agilulf)
- 615 – 626 Адалоалд (Adaloald)
- 626 – 636 Ариоалд (Arioald)
- 636 – 652 Ротари (Rothari)
- 652 – 653 Родоалд (Rodoald)
- 653 – 661 Ариперт I (Aripert I)
- 661 – 662 Годеперт и Перктарит (Godepert § Perctarit)
- 662 – 671 Гримоалд (Grimoald), заселва българи в Южна Италия
- 671 Гарибалд (Garibald)
- 671 – 688 Перктарит (2. път) (Perctarit)
- 688 – 700 Кунинкперт (Cunincpert)
- 700 Лиутперт (Liutpert)
- 701 Рагинперт (Raginpert)
- 701 – 712 Ариперт II (Aripert II)
- 712 Анспранд (Ansprand)
- 712 – 744 Лиутпранд (Liutprand)
- 744 Хилдепранд (Hildeprand)
- 744 – 749 Ратчис (Ratchis)
- 749 – 756 Айзтулф (Aistulf)
- 756–757 Ратчис (2. път) (Ratchis)
- 757 – 774 Дезидериус (Desiderius) (последен лангобардски крал на Лангобардия)
- 774 – 781 Карл Велики (Karl der Grosse) в Лична уния
ИзточнициРедактиране
- Фредегар, „Хроника на Фредегар“, Pseudo-Fredegarii scholastici Chronicarum libri IV cum continuationibus in Monumenta Germaniae Historica SS rer. Mer. II, Hanover 1888
- Григорий Турски, Gregorii episcopi Turonensis Libri historiarum X (Historia Francorum) in Monumenta Germaniae Historica SS rer. Mer. I 1, Hanover 1951
- Марий Авентиценсис, Chronica a. CCCCLV-DLXXXI. ed. Theodor Mommsen in Monumenta Germaniae Historica AA, XI, Berlin 1894
- Origo gentis Langobardorum, ed. G. Waitz in Monumenta Germaniae Historica SS rer. Lang.
- Павел Дякон, Historia Langobardorum (Storia dei Longobardi, Lorenzo Valla/Mondadori, Milan 1992)