Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Джеймз Мърсър Лангстън Хюз[1] (на английски: James Mercer Langston Hughes) (1 февруари 1902 – 22 май 1967 г.) е американски поет, писател, фолклорист. Той е един от първите експериментатори с джаз поезия, предводител на Харлемския Rенесанс.

Лангстън Хюз
Langston Hughes
американски поет
Портрет на Хюз от 1936 г.
Портрет на Хюз от 1936 г.
Роден
Джоплин, Мисури, САЩ
Починал
22 май 1967 г. (66 г.)
ПогребанНю Йорк, САЩ
Етносафроамериканци
Националност САЩ
Работилпоет, романист, драматург
Литература
Период1926–1964
Жанровестихотворение
Темаафроамериканци, раса
НаправлениеХарлемски ренесанс
НаградиOpportunity (1925)
Гугенхайм (1935)
Розеншалт (1941)
Анисфийлд-Улф (1954)
почетни докторати от университетите Линкълн (1943) и Хауърд (1963)
Съпруганяма
Уебсайт
Лангстън Хюз в Общомедия

Биография редактиране

Лангстън Хюз е роден в Джоплин, Мисури, син на учителката Керълайн (Кери) Мърсър Лангстън и Джеймз Натаниъл Хюз.[2] Баща му напуска семейството и заминава за Куба, а после и Мексико в опит да избегне трайния расизъм в Щатите.[3] Докато майка му търси работа, Хюз е отгледан от баба си в град Лорънс, Канзас. На 13-годишна възраст,[4] след смъртта на баба си заживява с майка си, преди да заживее сам в последните години от средното си образование. В училище започва да пише и бързо подобрява стила си, благодарение на учителя си по английски.

 
Корица на „Пътищата на белите хора“ – 1934 г.

На път към Мексико, където възнамерява да получи пари за висшето си образование от баща си, пише известното си стихотворение „The Negro Speaks of Rivers“.[5] Въпреки че баща му искал Лангстън да стане инженер, няколко стихотворения на Хюз са приети от списания, което убеждава баща му в таланта му и плаща за година в Колумбийския университет.[4]

През есента на 1921 г. Хюз започва следването си в Колумбийския университет, но само година по-късно открива Харлем. През 1925 г. поемата му „The Weary Blues“[6] печели наградата на Opportunity. През 1926 г. издава и първия си том с поезия, озаглавен The Weary Blues.

В поезията си Лангстън Хюз използва ритмите на афроамериканската музика – особено блус и джаз. Вторият му том с поезия „Fine Clothes to the Jew“ е издаден през 1927 г., но не е приет добре от съвременниците. По-късно бива считан за един от най-добрите томове на Лангстън Хюз.[4]

През 30-те години на XX век Хюз публикува в New Masses – списание, свързан с комунистическата партия – и посещава СССР. Драмата му „Mulatto“ става най-дълго задържалата се постановка на Бродуей, писана от цветнокож, до 1958 г.

През 1942 г. Хюз започва да води своя колонка за афроамерикански вестник в Чикаго. През 1947 г. успява да сбъдне мечтата си и да си купи къща в Харлем.

Лангстън Хюз умира на 22 май 1967 г.

Творчество редактиране

 
Стихотворението „Danse Africaine“ на стена в Лайден
Поезия
  • „Морен блуз“1925 г.
  • Негърска майка1931 г.
  • Шекспир в Харлем1942 г.
Романи
  • „Не без смях“ – роман – 1930 г.
  • „Пътищата на белите хора“ – сборник разкази – 1934 г.
Драми
  • Черно рождество1961 г.
  • „Мулатът“1935 г.
  • „Императорът на Хаити“1936 г.
Книги за деца
  • „Първа книга за негрите“1952 г.
  • „Първа книга за римите“1954 г.
  • „Първа книга за джаза“1955 г.

Издания на български редактиране

  • И аз съм Америка. София: Народна култура, 1962, 126 с.
  • Симпъл разказва. Превод от английски Дешка Маргаритова. София: Профиздат, 1989, 160 с.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране