Латимерия

вид хордови животни

Латимерията (Latimeria chalumnae), наричана още „целакант“, е един загадъчен и интересен биологичен вид. Той е един от двата открити живи представители на рибите „ръкоперки“ (Coelacanthiformes) (другият е Latimeria menadoensis). Първият екземпляр е открит през 1938 г. край бреговете на Южна Африка. Най-големите популации са наблюдавани край Коморовите острови, които лежат между континентална Африка и остров Мадагаскар.[2]

Латимерия
Latimeria Paris.jpg
Природозащитен статут
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
разред:Целакантообразни (Coelacanthiformes)
семейство:Целакантови (Coelacanthidae)
род:Латимерии (Latimeria)
вид:Латимерия (L. chalumnae)
Научно наименование
JLB Smith, 1939 г.
Разпространение
Latimeria distribution RUS.png
Обхват на вкаменелости
Латимерия в Общомедия
[ редактиране ]
Действителна снимка

Физическо описаниеРедактиране

Латимерията може да достигне дължина от близо 2 метра и тегло до 100 килограма, но обикновено е по-малка, особено мъжките екземпляри, които достигат до около 165 сантиметра дължина.

Латимерията е тъмносиня на цвят с ярко открояващи се бели петна. Именно по петната различните екземпляри се идентифицират и описват от изследователите. Има единичен, удължен псевдобял дроб, изпълнен с мазнина, издължено сърце, рибо-характерни черва със спираловидна форма и осов скелет, състоящ се от куха хрущялна тръба, наречена нотохорда (notocord). Костите на черепа имат шарнирни връзки, позволяващи им да поглъщат едра плячка. Тялото ѝ е слузесто. Не само люспите ѝ отделят слуз, но екстретира през тялото си голямо количество мазнина.

Счита се, че на възраст могат да достигнат до 60 години.

Географско разпространениеРедактиране

Водите на Индийския океан, предимно бреговете на Южна Африка южно от Мадагаскар.

Биологичен ареал на обитаванеРедактиране

Латимерията живее в дълбоки (около 400 метра), студени (15-17 градуса по Целзий), солени морски води. Обитава предимно вулканични пещери и дупки в застиналата лава.

РазмножаванеРедактиране

Един от най-забележителните аспекти на тяхната биология е, че те са вътрешнораждащи. Раждат от яйца до 26 малки, които продължават развитието си от голяма жълтъчна торбичка в корема на майката. Бременността е дълга, около 13 месеца и комбинирана с късното полово съзряване води до много ниско ниво на репродуктивни възможности и голям риск за вида от изчезване. През размножителния период рибите се откриват и разграничават по пол с помощта на рецептори за електричество, разположени в носовата част на главата.

ПоведениеРедактиране

Те не са активни ловци-хищници, очакват плячката им да мине наблизо покрай тях. Хранят се с малки рибки и безгръбначни, които живеят в дълбоките рифове и вулканични склонове.

Латимерията стои на главата си, може да плува назад с корема, обърнат нагоре. Тези необичайни методи са свързани с начина и на откриване на храна, благодарение на носовите си рецептори. Забележителна способност, на която може би се дължи и съхраняването на вида им през хилядолетията, е възможността им да забавят метаболизма си по всяко време и гмуркайки се на огромна дълбочина, за да минимизират хранителните си нужди.

Хранителни навициРедактиране

Месоядни, хранят се предимно с риба и мекотели. Имат носов орган отпред на върха на черепа, който излъчва електромагнитни вълни, използвани за засичане на плячката.

Други особеностиРедактиране

Латимерията е вид, за който се счита, че е на повече от 360 милиона години.

БележкиРедактиране

  1. Latimeria chalumnae (JLB Smith, 1939). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. www.iucnredlist.org