Вижте пояснителната страница за други значения на Латински съюз.

Латински съюз (7 век пр.н.е. - 338 пр.н.е.)[1] е името на конфедерация от около 30 държави и племена в областта Лациум край Древния Рим, организирана за обща защита. Терминът Латински съюз е въведен от съвременните историци, като няма точен латински еквивалент.[2]

Създаване на съюза редактиране

Първоначално Латинският съюз е създаден за защита срещу врагове от съседните области, като начело на конфедерацията е град Алба Лонга. През 7 век пр.н.е. етруските царе опитват да наложат властта си над град Ариция (дн. Аричия), но политиката, предприета от съюзниците, предотвратява етруско нашествие. [1] Частичен фрагмент от надпис, записан от Катон Стари, посочва, че в даден период съюзът е включвал градовете Тускулум, Ариция, Ланувиум, Лавиниум, Кора, Тибур (дн. Тиволи), Помеция и Ардеа.[3]

За пръв път латините се сблъскват с Рим през 7 век пр.н.е., по време на царуването на римския цар Анк Марций. Според Ливий, войната е започната от латините, които очакват, че Марций набожно ще следва мира, наследен от времето на неговия дядо - Нума Помпилий, и извършват набег в римските земи. Когато римляните изпращат представители, които да искат обезщетение за щетите, латините отговарят презрително. Съответно Марций обявява война, което според Ливий е забележително с това, че е първия път, когато римляните обявяват война чрез церемониите на фециалите.[4] Марций потегля от Рим с новосформирана армия и превзема с щурм град Политориум. Жителите на града са заселени като римски граждани на хълма Авентин, следвайки римските традиции от войните с Алба Лонга и сабините. Когато другите латински племена впоследствие заемат празния Политориум, Марций отново превзема града и го разрушава.[5].

По-късно военните действия се насочват към латинския град Медулия, който има силен гарнизон и е добре укрепен. След няколко сблъсъка извън рамките на града, накрая римляните излизат победители. Марций се завръща в Рим с голяма плячка. Още латини са доведени в града като жители и заселени в подножието на Авентин, край храма на Мурция, близо до хълма Палатин.[6]

Първа латинска война редактиране

През 493 пр.н.е. Римската република сключва съюз с конфедерацията. Според римската традиция, този договор (foedus Cassianum)[7] е сключен след победата на римляните в битката при езерото Регил през 496 пр.н.е. (в която загива Октавий Мамилий, който иска да върне на трона тъста си - Тарквиний Горди, последния римски цар).[8] Договорът предвижда Рим и Латинския съюз да не се месят във вътрешните си работи, да си оказват военна помощ, да делят плячката от военните набези[8] (което по-късно ще е една от причините за избухването на Втората латинска война), а също така и съвместните военни кампании да се предвождат от римски военачалници. Това споразумение по-късно спомага за отблъскването на атаките на еквите и волските - номадски племена от Апенините, на които е попречено да нахлуят в Лациум.[1] Не е ясно дали латините са приели Рим като един от градовете в Латинския съюз, или този договор е сключен между съюза и Римската държава.

Римско върховенство над съюза редактиране

Нарастващата мощ на Рим постепенно води до доминацията му над конфедерацията. Възраждането през 358 пр.н.е. на първоначалния съюз тържествено установява римското върховенство, което в края на краищата води до избухването на Втората латинска война (343 пр.н.е.338 пр.н.е.).[1] След последвалата римска победа, Латинският съюз е разпуснат.

След 338 пр.н.е. и края на съюза, Рим преименува градовете на общини (municipiae) и основава колонии (colonae) в тях. Това означава, че градовете са управлявани от Рим (по-късно Римската република) и хората, живеещи в тях, са считани за римски колонисти.[7]

Бележки редактиране

  1. а б в г Stearns, Peter N. (2001) The Encyclopedia of World History, Houghton Mifflin. pp. 76-78. ISBN 0-395-65237-5.
  2. Tim Cornell, (1995), The Beginnings of Rome: Italy and Rome from the Bronze Age to the Punic Wars, page 293. Routledge
  3. Tim Cornell, (2000), The City-State in Latium, in Mogens Herman Hansen, A Comparative Study of Thirty City-state Cultures, page 213. Kgl. Danske Videnskabernes Selskab
  4. Ливий, Ab urbe condita, 1:32
  5. Ливий, Ab urbe condita, 1:33
  6. Ливий, Ab urbe condita, 1:33
  7. а б Nelson, Eric. (2001) The Complete Idiot's Guide to the Roman Empire, Alpha Books. pp. 76-77. ISBN 0-02-864151-5.
  8. а б Станислав Арнолд и колектив. История на света. ДИ „Д-р Петър Берон“.1985 г. стр. 80-81
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Latin League в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​