Въртешница

(пренасочване от Лева)

Въртешница (река Лева) е река в Северозападна България, област Враца – общини Враца и Криводол, десен приток на река Ботуня, от басейна на Огоста. Дължината ѝ е 38,2 km.

Въртешница
(река Лева)
43.1517° с. ш. 23.4772° и. д.
43.3781° с. ш. 23.4728° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Враца
Община Враца
Община Криводол
Дължина38,2 km
Водосб. басейн292 km²
Отток3,731 m³/s
Начало
Мястоюжно от село Згориград,
Врачанска планина
Координати43°09′06.12″ с. ш. 23°28′37.92″ и. д. / 43.1517° с. ш. 23.4772° и. д.
Надм. височина1220 m
Устие
Мястодесен приток на река БотуняОгостаДунавЧерно море
Координати43°22′41.16″ с. ш. 23°28′22.08″ и. д. / 43.3781° с. ш. 23.4728° и. д.
Надм. височина129 m

Река Въртешница извира от Врачанска планина на около 1220 m н.в., южно от село Згориград под името река Лева. До град Враца тече в североизточна посока през Згориградската котловина, а на излизането си от нея образува величественото ждрело Вратцата. След това реката завива на северозапад вече под името Въртешница, при село Бели извор се насочва на север и при град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (от басейна на Огоста) на 129 m н.в.

Площта на водосборния басейн на реката е 292 km2, което представлява 39,6% от водосборния басейн на река Ботуня. Средният многогодишен отток при град Криводол е 3,731 m3/s, като максимумът е през март-април, а минимумът – август-септември. Основен приток на Въртешница е река Дъбник вливаща се отдясно преди сели Бели извор.

По течението ѝ са разположени 2 града и 3 села:

Водите на Въртешница се използват главно за напояване.

По долината на реката преминават участъци от три пътя от Републиканската пътна мрежа на България:

От Враца до Криводол по долината ѝ преминава и част от трасето на жп линията Мездра – Видин.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  • Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 1475 – 1476.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 125.