Левкопиги (дем Кожани)
- Тази статия е за селото в Кожанско. За селото в Населица, чието старо име също е Велища, вижте Аспрула. За други села на име Левкопиги вижте Левкопиги.
Левкопиги или Велища (на гръцки: Λευκοπηγή, до 1928 година Ασπρονέρι, Аспронери,[1] до 1927 година Βελίστι, Велисти[2]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
Левкопиги Λευκοπηγή | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Кожани |
Надм. височина | 650 m |
Население | 1113 души (2021 г.) |
Пощенски код | 501 50 |
Телефонен код | 2461 |
География
редактиранеСелото е разположено на 650 m надморска височина,[3] югозападно от град Кожани, в подножието на Червена гора.[4]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Макс Фасмер и Иван Дуриданов гръцката форма Βελίστι може да възхожда както към Велище, така и към Белище, топографско, а не патронимично название, сравнимо със сръбското селищно име Belišće.[5]
Според Йордан Н. Иванов името е патронимично от личното име Вале, Вели (срвнимо Велислав), от старобългарското , „голям“ и - - от *-itj-. Сравнимо е Велище в Сярско.[6]
В Османската империя
редактиранеВ 1528 година Велища има 109 домакинства с 491 жители.[7]
В края на ХІХ век Велища е гръцки християнски чифлик в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е от 1865 година.[8] Гробищната църква е „Свети Пантелеймон“.[9]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Велисти (Velisti) живеят 380 гърци.[10]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година във Велиста (Велища) има 200 гърци.[11]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велище (Велджиде) е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 38 къщи.[12]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Велисти (Βελίστι), Кожанска каза, живеят 250 гърци елинофони християни.[13]
В писмо на митрополит Константий Матулопулос от 1901 година се казва, че собственици на чифлика са Хампса бей, Али бей, Бекташ бей, Зеир бей, Росу бей и Хайдар бей, които живеят в Кожани. Отношенията на поляците им с местното население са изключително лоши.[14]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Велища остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Аспронери, в превод Бяла вода, а в 1928 година отново на Левкопиги, в превод Бял извор.[3][14]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти.[3]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Баирия[4] | Μπαϊρια | Ипсомата | Ύψώματα[15] | местност на ЮЗ от Левкопиги[4] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 599[3] | 607[3] | 710[3] | 870[3] | 978[3] | 1093[3] | 1057[3] | 1227[3] | 1309[3] | 1282 | 1161 | 1113 |
Личности
редактиране- Родени в Левкопиги
- Григорис Дугалис (Γρηγόρης Δουγαλής), гръцки революционер, кмет на селото, загинал по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[14]
- Манолис Драгогияс (1933 - 2023), гръцки художник
- Митлянкас Пасхалис (Μητλιάγκας Πασχάλης), гръцки политик, номарх на Кожани[14]
- Панделис Пасхос (Παντελής Πάσχος), гръцки богослов и поет[14]
- Тимиос Вакрадзас (Θύμιος Βακρατζάς), гръцки революционер, загинал по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[14]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 307. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/35130/892/7-8-1995 - ΦΕΚ 757/Β/1-9-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ Άγιος Παντελεήμων – Λευκοπηγή // Θρησκευτικός Τουρισμός. Архивиран от оригинала на 2014-12-31. Посетен на 31 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е Λευκοπηγή // Δήμος Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2013-02-16. Посетен на 31 декември 2014. (на гръцки)
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)