ВЕЦ „Левски“
- Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.
Левски е деривационна водноелектрическа централа на Стара река, на южния склон на Стара планина.[1]
ВЕЦ Левски | |
ВЕЦ Левски | |
Местоположение | Карлово, България |
---|---|
Собственик | НЕК |
Енергоносител | водна |
Турбини | 3 |
Капацитет | 3200 kW |
Открита | 26 декември 1926 г. |
Уебсайт | vec.nek.bg |
ВЕЦ Левски в Общомедия |
Централата се намира в близост до Карловския водопад. След като се използва водния отток за производство на електроенергия, водата се подава за питейни нужди на Карлово.[1]
Проектът на централата е на строителния инженер Д. Хр. Павлов. Строителството се извършва от фирма „Релла и Неффе“. Централата е пусната в експлоатация на 26 декември 1926 г. Оборудвана с една хидрогрупа с мощност 1000 kW. Открита е тържествено от цар Борис III. В 1930 г. е пусната в експлоатация втора хидрогрупа с мощност на генератора 490 kW. През 1948 г. се осъществява паралелна връзка с ВЕЦ „Въча“. През 1951 г. по проект на „Енергопроект“ ВЕЦ „Левски“ е разширена с хидрогрупа с мощност на генератора 3000 kW.[1]
Централата разполага с три турбини с инсталирана мощност 3200 kW, като средногодишното производство възлиза на 10 гигаватчаса. Максималното водно количество е 1,5 m3/s. Падът на водата е 350 m.[1]
Галерия
редактиране-
Напорен тръбопровод
-
ВЕЦ Левски