Левски (ВЕЦ)

водноелектрическа централа в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.

Левски е деривационна водноелектрическа централа на Стара река, на южния склон на Стара планина.[1]

ВЕЦ Левски
ВЕЦ Левски
ВЕЦ Левски
Bulgaria location map.svg
42.6531° с. ш. 24.8089° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Карлово, България
Собственик НЕК
Енергоносител водна
Турбини 3
Капацитет 3200 kW
Открита 26 декември 1926 г.
Уебсайт vec.nek.bg
ВЕЦ Левски в Общомедия

Централата се намира в близост до Карловския водопад. След като се използва водния отток за производство на електроенергия, водата се подава за питейни нужди на Карлово.[1]

Проектът на централата е на строителния инженер Д. Хр. Павлов. Строителството се извършва от фирма „Релла и Неффе“. Централата е пусната в експлоатация на 26 декември 1926 г. Оборудвана с една хидрогрупа с мощност 1000 kW. Открита е тържествено от цар Борис III. В 1930 г. е пусната в експлоатация втора хидрогрупа с мощност на генератора 490 kW. През 1948 г. се осъществява паралелна връзка с ВЕЦ „Въча“. През 1951 г. по проект на „Енергопроект“ ВЕЦ „Левски“ е разширена с хидрогрупа с мощност на генератора 3000 kW.[1]

Централата разполага с три турбини с инсталирана мощност 3200 kW, като средногодишното производство възлиза на 10 гигаватчаса. Максималното водно количество е 1,5 m3/s. Падът на водата е 350 m.[1]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране