Левски (област Варна)

българско село
(пренасочване от Левски (Област Варна))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.

Левски е село в Североизточна България. То се намира в община Суворово, област Варна и е населено от етнографската група ваяци.

Левски
Общи данни
Население 240 души[1] (15 юни 2020 г.)
5,09 души/km²
Землище 20,496 km²
Надм. височина 324 m
Пощ. код 9171
Тел. код 051539
МПС код В
ЕКАТТЕ 43222
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Суворово
Данаил Йорданов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Левски се намира в източната част на Дунавската равнина. Отстои на 25 км западно от град Варна и на 8 км от Суворово. Надморската височина е 350 м. Климатът е умерено-континентален, силно повлиян от близостта на Черно море.

ИсторияРедактиране

В района около Левски е имало римско селище. Трактористите откривали в нивите стари зидове.

Преди освобождениетоРедактиране

Селото е основано през 1823[2] година от преселници от селата Голица и Еркеч.

Старото му име е Чатма. То идва от името на извор около, който е основано.
Хората в селото носели характерните носии от Еркеч и Голица. В началото на XX век жителите още били запазили и характерния ваяшки говор. В селото са идвали и записвачи на песни, тъй като били запазени еркечанските народни песни.
През 50-те години на XIX век в селото било открито първото училище. Преди Кримската война учител бил даскал Нойчо. От 1867 до 1870 учител в селото бил Д.Куртев, а от 1871 до 1875 – Т.Велчев от Котел. Според опис от 1871 в селото били изпратени 54 букварчета, числителници и др.

Според предания Левски е минавал през селото. Стари хора разказвали, че е идвал при човек на име Липчо. Той оседлал два коня и тръгнал заедно с Левски към Силистра. Няма намерени документи, които да споменават дали в селото е имало комитет.

След освобождениетоРедактиране

Името на селото е променено на Левски през 1934 при правителството на Кимон Георгиев.
През 1944 в селото идвали руски войници.
В миналото село Левски се е славело с големите си стада овце. Преди имало и много биволи – над 80, но постепенно изчезнали.

Войници от селото, загинали в Балканската война:

  • Димо Костадинов Демирев – 8 пехотен приморски полк
  • Добри Славев Марков – 44 пехотен тунджански полк
  • Киро Неделчев Киров – 8 пехотен приморски полк
  • Пею Костадинов – 44 пехотен тунджански полк
  • Стойко Михайлов Стойков – 44 пехотен тунджански полк
  • Стойчо Нанев Димитров – 8 пехотен приморски полк
  • Цвятко Николов Маринов – 8 пехотен приморски полк
  • Янчо Янев – 44 пехотен тунджански полк

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341092
19461021
1956901
1965832
1975496
1985315
1992285
2001222
2011177

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 177 100
Българи 156 88,13
Турци 8 4,51
Цигани
Други
Не се самоопределят 11 6,21
Не отговорили 2 1,12

ПриродаРедактиране

Флора
Виреят типичните растения за Североизточна България и Черноморското крайбрежие. Срещат се жълт кантарион, синя метличина, черноморски пелин, глухарче, обикновена ралица, синя жлъчка, овчарска торбичка, бял равнец, кукувича прежда, бял оман, лайка, полски мак, бъз, коприва, папур и др.

Фауна
Има голямо разнообразие от птици. Срещат се мишелов, папуняк, синигер, чучулига, славей, авлига, селска лястовица, щъркел, яребица, пъдпъдък, пчелояд, скорец, гугутка, кълвач и др.
От бозайниците се срещат лисица, див заек, дива свиня, пор, невестулка, източноевропейски таралеж, къртица, сляпо куче и др.
Разпространени вредители са насекомите колорадски бръмбар, житен бегач, попово прасе.

РелигииРедактиране

В селото има православен храм „Св. Архангел Михаил“, построен през 2004 година. Старият е бил изоставен, защото му е паднал покривът. И днес могат да се видят неговите руини.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В центъра на селото се намират паметникът на Васил Левски построен през 1995 и читалище „Наука“, основано през 1927 година. Има четири парка изградени през 1967.

Съборът на селото е на 18 юли – рождената дата на Васил Левски.

 
Стара къща в село Левски

ЛичностиРедактиране

  • Никола Радев (р. 1940), писател
  • Яни Пеев, писател
  • Бърна Иванова (родена 1927 – 2006), учителка, дългогодишен директор на редица училища във Варна, общественик в сферата на образованието, педагог

ЛитератураРедактиране

  1. Живот в два свята – 1980 – Яни Пеев

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране