Левски (област Варна)

българско село
(пренасочване от Левски (Област Варна))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.

Левски е село в Североизточна България. То се намира в община Суворово, област Варна и е населено от етнографската група ваяци.

Левски
Общи данни
Население 192 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,496 km²
Надм. височина 324 m
Пощ. код 9171
Тел. код 051539
МПС код В
ЕКАТТЕ 43222
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Суворово
Данаил Йорданов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Левски се намира в източната част на Дунавската равнина. Отстои на 25 км западно от град Варна и на 8 км от Суворово. Надморската височина е 350 м. Климатът е умерено-континентален, силно повлиян от близостта на Черно море.

ИсторияРедактиране

В района около Левски е имало римско селище. Трактористите откривали в нивите стари зидове.

Преди освобождениетоРедактиране

Селото е основано през 1823[1] година от преселници от селата Голица и Еркеч.

Старото му име е Чатма. То идва от името на извор около, който е основано.
Хората в селото носели характерните носии от Еркеч и Голица. В началото на XX век жителите още били запазили и характерния ваяшки говор. В селото са идвали и записвачи на песни, тъй като били запазени еркечанските народни песни.
През 50-те години на XIX век в селото било открито първото училище. Преди Кримската война учител бил даскал Нойчо. От 1867 до 1870 учител в селото бил Д.Куртев, а от 1871 до 1875 – Т.Велчев от Котел. Според опис от 1871 в селото били изпратени 54 букварчета, числителници и др.

Според предания Левски е минавал през селото. Стари хора разказвали, че е идвал при човек на име Липчо. Той оседлал два коня и тръгнал заедно с Левски към Силистра. Няма намерени документи, които да споменават дали в селото е имало комитет.

След освобождениетоРедактиране

Името на селото е променено на Левски през 1934 при правителството на Кимон Георгиев.
През 1944 в селото идвали руски войници.
В миналото село Левски се е славело с големите си стада овце. Преди имало и много биволи – над 80, но постепенно изчезнали.

Войници от селото, загинали в Балканската война:

  • Димо Костадинов Демирев – 8 пехотен приморски полк
  • Добри Славев Марков – 44 пехотен тунджански полк
  • Киро Неделчев Киров – 8 пехотен приморски полк
  • Пею Костадинов – 44 пехотен тунджански полк
  • Стойко Михайлов Стойков – 44 пехотен тунджански полк
  • Стойчо Нанев Димитров – 8 пехотен приморски полк
  • Цвятко Николов Маринов – 8 пехотен приморски полк
  • Янчо Янев – 44 пехотен тунджански полк

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
1946 -
1956 -
1965 -
1975 -
1985 -
1992 -
2001 -
2011 -

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 177 100.00
Българи 156 88.13
Турци 8 4.51
Цигани
Други
Не се самоопределят 11 6.21
Не отговорили 2 1.12

ПриродаРедактиране

Флора
Виреят типичните растения за Североизточна България и Черноморското крайбрежие. Срещат се жълт кантарион, синя метличина, черноморски пелин, глухарче, обикновена ралица, синя жлъчка, овчарска торбичка, бял равнец, кукувича прежда, бял оман, лайка, полски мак, бъз, коприва, папур и др.

Фауна
Има голямо разнообразие от птици. Срещат се мишелов, папуняк, синигер, чучулига, славей, авлига, селска лястовица, щъркел, яребица, пъдпъдък, пчелояд, скорец, гугутка, кълвач и др.
От бозайниците се срещат лисица, див заек, дива свиня, пор, невестулка, източноевропейски таралеж, къртица, сляпо куче и др.
Разпространени вредители са насекомите колорадски бръмбар, житен бегач, попово прасе.

РелигииРедактиране

В селото има православен храм „Св. Архангел Михаил“, построен през 2004 година. Старият е бил изоставен, защото му е паднал покривът. И днес могат да се видят неговите руини.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В центъра на селото се намират паметникът на Васил Левски построен през 1995 и читалище „Наука“, основано през 1927 година. Има четири парка изградени през 1967.

Съборът на селото е на 18 юли – рождената дата на Васил Левски.

 
Стара къща в село Левски

ЛичностиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  1. Живот в два свята – 1980 – Яни Пеев

ИзточнициРедактиране

  1. История на село Левски
  2. „Справка за населението на село Левски, община Суворово, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 29 декември 2016. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 29 декември 2016. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 декември 2016. (на английски)

Външни препраткиРедактиране