Лев Гумильов

руски историк

Лев Николаевич Гумильов (на руски: Лев Никола́евич Гумилё́в) е руски географ, историк, ориенталист и етнолог.

Лев Гумильов
Лев Николаевич Гумилёв
руски историк
Роден
Починал
15 юни 1992 г. (79 г.)
ПогребанНиколско гробище на Александроневската лавра, Санкт Петербург, Русия
Учил вСанктпетербургски държавен университет
Научна дейност
ОбластИстория, география
Работил вМузей за етнография на народите на СССР (1949)
Ермитаж (1956 – 1962)
Научноизследователски географо-икономически институт на Ленинградския университет (1962 – 1987)
НаградиОрден за Отечествената война ІІ степен За превземането на Берлин Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война“
Семейство
БащаНиколай Гумильов
МайкаАнна Ахматова
Лев Гумильов в Общомедия

Създател на термина „пасионаризъм“ (способността на хората да се жертват масово в името на определена идеалистична цел). Привърженик на евразийството. Гумильов пише 12 монографии и повече от 200 статии. Участва във Втората световна война, включително в превземането на Берлин. Репресиран и затварян в ГУЛАГ.

Идеите на Лев Гумильов не получават одобрението на съветските учени и затова неговите трудове не са допускани до печат или са подлагани на цензура. Въпреки това, книгите му стават класика и бележат цяла епоха в хунологията. Признанието за Гумильов идва едва с настъпването на „перестройката“, плодовете на която той не успява да дочака. Член е на алтернативната на АН СССРРуска академия за естествени науки (1990). Нетрадиционните му възгледи са критикувани в научните среди и остават нееднозначно приети и до днес.[1]

Биография

редактиране

Роден е на 1 октомври 1912 г. в Санкт Петербург, в семейството на руския поет Николай Гумильов (1886 – 1921), разстрелян от болшевиките след изфабрикувано обвинение в контрареволюционен заговор), и поетесата Анна Ахматова (1889 – 1966). Отгледан е от баба си по бащина линия Анна Гумильова (1855 – 1942). Анна Гумильова е потомствена дворянка. Според Анна Ахматова родът ѝ по майчина линия произхожда от Златната орда и родословието ѝ може да се проследи назад във времето до 13 век и татарския хан Ахмат, който е потомък на Чингис хан. Това твърдение на майката се възприема от Гумильов за достоверно, макар че едва ли е точно.[2] Според генеалози родът на Ахматова по майчина линия безспорно има татарски корени.[3][4]

 
Пощенска марка на Казахстан

Завършва Ленинградския университет (днес Санктпетербургски държавен университет). От 1931 г. активно участва в геоложки и археологически експедиции. Прекарва две десетилетия в ГУЛАГ. През 1934 г. е арестуван и изпратен в лагер в Сибир. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. След поредното му арестуване през 1949 г. майка му Анна Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех. Освободен е през 1956 г., след което няколко години работи в Ермитажа.

През 1961 г. получава званието доктор на историческите науки, защитавайки дисертация на тема „Древните тюрки“. От 1962 до пенсионирането си през 1987 г. работи в Научноизследователския факултет на Ленинградския университет.

През 1950 – 1960 г. се занимава с археологически изследвания на Хазария, историята на хуните и древните тюрки, историческа география [5] и ориенталистика. От 1960-те работи по пасионарната си теория за етногенезата. Според теорията на Гумильов етносите възникват вследствие на т.нар. пасионарни тласъци, имащи по всяка вероятност космическа природа, и се развиват по определени закони във взаимодействие с ландшафта и други етноси. В основния труд му труд „Етногенезата и биосферата на Земята“, са изброени девет такива тласъка, всеки от които дава началото на определен брой етноси. Съществува приблизителна периодичност на пасионарните тласъци – те се осъществяват през интервали от около 250 години, като всеки тласък засяга определена територия във формата на дълга (хиляди километри) тясна ивица върху земната повърхност.

В своите изследвания Гумильов се опира на достиженията на своите известни предшественици – идеолозите на руското евразийство Пьотр Савицки, Николай Трубецкой, Георгий Флоровски, Георгий Вернадски и др., големия руски тибетолог Николай Рьорих. Редица съвременни изследователи намират допирни точки между пасионарната теория и откритите от бележития руски биофизик Александър Чижевски закономерности, свързващи хода на историческия процес с циклите на слънчевата активност. Възгледите на Гумильов намират поддръжници не само в научните среди, но и сред политическите лидери. Горещ последовател на пасионарната теория е президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Името на Лев Гумильов носи най-реномираното висше учебно заведение в страната – Евразийският национален университет в Астана.

Умира на 15 юни 1992 година в Санкт Петербург на 79-годишна възраст.

Източници

редактиране
  1. Гумилёв, Лев Николаевич. // Большая российская энциклопедия, том 8, Москва, 2007, с. 155.
  2. www.contact.az, архив на оригинала от 5 юни 2017, https://web.archive.org/web/20170605113933/http://www.contact.az/docs/2015/Interview/071100122949ru.htm#.VbTnVLOqqko, посетен на 29 май 2017 
  3. Ева Карий, Анна Ахматова. Кто и как творил ее родословную?, Shkolazhizni.ru, 15 януари 2017.
  4. Черных, Вадим Алексеевич, Родословная Анны Андреевны Ахматовой, Творческий проект Анны Ахматовой.
  5. Цветков Й. Лев Гумильов и историчната география на степна Евразия. – Проблеми на географията, 1, 2009.

Избрани трудове

редактиране
  • Конец и вновь начало (1992)
    Първоначално издадена под заглавие География этноса в исторический период.
  • История народа Хунну (1960)
  • Древние тюрки (1967)
  • Открытие Хазарии (1966)
  • Поиски вымышленного царства (1970)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • От Руси к России (1992)
  • Хунну в Китае (1974)
  • Етногенез и биосфера Земли (1979)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • Тысячелетие вокруг Каспия (1990)
  • Чтобы свеча не погасла:Диалог (беседы с акад. А. М. Панченко)

Външни препратки

редактиране