Ледената коса (известна още и като ледена въ̀лна или замръзнала брада)[1] е вид лед, който се образува върху мъртво дърво и приема формата на фина, копринена коса.[2] Донякъде е необичайно и се среща най-вече на ширини между 45 и 55 ° с.ш. в широколистни гори.[2][3] Метеорологът и откривател на континенталния дрейф, Алфред Вегенер, описва ледената коса върху мокро мъртво дърво през 1918 г.[4], приемайки някои специфични гъби като катализатор, теория, потвърдена най-вече от Герхарт Вагнер и Кристиан Матцлер през 2005 г.[5][6][7] През 2015 г. гъбата Exidiopsis effusa е определена като ключова за образуването на ледена коса.[2]

Детайл от явлението ледена коса
Ледена коса върху клонка
Хидравличната мощност изтласкват ледените нишки при капилярното замръзване

Формиране

редактиране

Ледената коса се образува върху влажна, гниеща дървесина от широколистни дървета, когато температурите са малко под 0 °C и въздухът е влажен.[2] Изглежда, че космите се вкореняват в устието на дървесни лъчи (никога върху кората) и тяхната дебелина е подобна на диаметъра на каналите за дървесни лъчи.[2] Парче дърво, което веднъж произвежда лед за коса, може да продължи да го произвежда в продължение на няколко години.[2]

Всеки от гладките, копринени косми има диаметър около 0,02 mm и дължина до 20 cm.[2] Космите са чупливи, но имат формата на къдрици и вълна. Те могат да поддържат формата си в продължение на часове, а понякога и дни.[2] Този дълъг живот показва, че нещо пречи на малките ледени кристали да прекристализират в по-големи, тъй като рекристализацията обикновено се случва много бързо при температури близо до 0 °C.[2]

През 2015 г. немски и швейцарски учени определиха гъбата Exidiopsis effusa като ключова за образуването на ледена коса.[2] Гъбичките бяха открити във всяка проба ледена коса, изучена от изследователите, и деактивирането на гъбичките с фунгицид или гореща вода предотврати образуването на нова ледена коса.[2] Гъбичките оформят леда на фини власинки по несигурен механизъм и вероятно го стабилизират чрез осигуряване на инхибитор на прекристализация, подобен на антифризните протеини.[2][3]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Български названия
  2. а б в г д е ж з и к л м Evidence for biological shaping of hair ice. // Biogeosciences 12 (14). 2015. DOI:10.5194/bg-12-4261-2015. с. 4261 – 4273.
  3. а б European Geosciences Union. Press Release: Fungus shapes hair ice – Researchers identify fungus responsible for peculiar ice filaments that grow on dead wood // 22 July 2015. Посетен на 24 July 2015.
  4. Alfred Wegener: Haareis auf morschem Holz. Die Naturwissenschaften 6/1, 1918. S. 598 – 601.
  5. Gerhart Wagner: Haareis – eine seltene winterliche Naturerscheinung. Was haben Pilze damit zu tun? SZP/BSM 2005.
  6. Gerhart Wagner, Christian Mätzler: Haareis auf morschem Laubholz als biophysikalisches Phänomen. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. Forschungsbericht Nr. 2008-05-MW. Universität Bern. 2008. (PDF-Download Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.)
  7. Gerhart Wagner, Christian Mätzler: Haareis – Ein seltenes biophysikalisches Phänomen im Winter. Naturwissenschaftliche Rundschau 62(3), S. 117 – 123 (2009), ISSN 0028 – 1050
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hair ice в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​