Лезгинците (самоназвание: лезги, лек; мн.ч. – лезгияр, леки) са древен кавказки народ, живеещ в планинските части от двете страни на Дагестано-Азерската граница около река Самур. Те са едни от коренните жители на Кавказ и говорят лезгински език. Най-голямата част от тях живеят в Русия и Азербайджан. Лезгинци живеят също така в Казахстан, Киргистан, Украйна, Узбекистан и Турция.

Лезгинци
Лезгияр
Лезгини позират за снимка по време на въстание от 1930 г. срещу съветските власти, вдигайки показалците си, за да символизират Таухид.
Лезгини позират за снимка по време на въстание от 1930 г. срещу съветските власти, вдигайки показалците си, за да символизират Таухид.
Общ брой1 милион
РазселениеFlag of Russia.svg Русия: 411 535[1]
Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан: 178 021[2]
Flag of Ukraine.svg Украйна: 4349[3]
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан: 3481[4]
Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизстан: 2603[5]
Езиклезгински език
Религиямюсюлмани (сунити)
Сродни групиагули, арчинци, будухи, кризи, рутулци, табасарани, удини, цахури
Лезгинци в Общомедия

ЕзикРедактиране

Лезгинският език е включен в лезгийската подгрупа на нахско-дагестанската група на севернокавказкото езиково семейство. Руският и азербайджанският език също са често говорени сред лезгините (като втори език). Повечето лезгини са дву- и триезични. Лезгийският език е разделен на 3 диалекта: кюрински, самурски и кубински. Кюринският диалект включва гюнейския, яркинския и курахския диалект; самурският – предкузпарински преходен диалект и ахтински диалект. Има и независими диалекти: Куруш, Гилияр, Фи и Гелхен.

През 1905 г., за да улесни русификацията на народа, руското царско правителство се опитва да създаде лезгинската писменост на базата на разработената „Кюринска азбука“, но този опит се проваля. През 1928 г. е въведена латинската азбука за лезгийския език, а през 1938 г. е въведена нова азбука на базата на кирилицата. Литературният език „лезги“ се основава на диалектите гюней и кюрин.

РелигияРедактиране

Вярващите лезгини изповядват сунитския ислям, а малцинството – ханафизъм. Изключение правят жителите на няколко села в Република Дагестан, които са шиити.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране