Отваря главното меню

Де Грас (на френски: De Grasse) са серия леки крайцери на ВМС на Франция планирани за построяване в навечерието на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са планирани 3 единици: „Де Грас“ (на френски: De Grasse), „Шаторено“ (на френски: Chateaurenault) и „Гишен“ (на френски: Guichen)[2]. Проекта трябва да бъде последващо развитие на крайцерите от типа „Ла Галисионер“. Фактически, до началото на войната успяват да заложат само главния крайцер на проекта – „Де Грас“. Неговото строителство е прекратено след капитулацията на Франция. След края на войната „Де Грас“ се достройва по съвършено нов проект и влиза в строй през 1956 г. като крайцер ПВО[3].

Леки крайцери тип „Де Грас“
De Grasse-classe légère croiseur
Флаг Франция Франция
Клас и тип Крайцер ПВО от типа „Де Грас“
Производител Arsenal de Lorient в Лориен, Франция.
Живот
Поръчан 18 октомври 1938 г.
Заложен 28 август 1938 г.
Спуснат на вода 11 август 1946 г.
Влиза в строй 3 септември 1956 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1976 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 180,7 m
Ширина 18,4 m
Газене 5,54 m
Задвижване 2 парни турбини Rateau Bretagne;
4 парни водотръбни котли Indret;
2 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост 33 възела
(62,6 km/h)
Водоизместимост 8000 t (стандартна)
? t (пълна)
Броня пояс: 105 mm;
палуба: 40 mm;
кули: до 100 mm;
надлъжна преграда: 20 mm;
барбети: 95 mm
Екипаж 580 души
Далечина на
плаване
6000 морски мили при 18 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 3x3 152 mm
Зенитна артилерия::
3x2 90 mm;
4x2 37 mm;
2x4 и 2x2 13,2 mm картечници
Самолети 3 – 4 хидроплана,
2 катапултa
Торпеда 2x3 550 mm ТА[1]

Разработка на проектаРедактиране

Разработката на проекта „Де Грас“ започва през 1937 г., в съответствие с поредната корабостроителна програма. За основа са взети чертежите на леките крайцери от типа „Ла Галисионер“, смятани за много успешни кораби. От предшестващия тип „Де Грас“ трябва да се различава по по-удължения си полубак, различна компоновка на машинните отделения и много по-развитата надстройка[4]. Силовата установка си остава двувална, но нейната мощност нараства до 110 000 к.с., което трябва да обезпечи максимална скорост от 35 възела и максимална продължителна скорост от 33 възела. При това всички димоходи са изведени в един комин. Авиационният хангар е пренесен от кърмата в средата на кораба, там се намират и катапултите. Бронирането, като цяло, трябва да повтаря типа „Ла Галисионер“[1].

Главният калибър трябва да остава същият като при „Ла Галисионерите“, но системата за управление на огъня да бъде нова, разработена на базата на апаратурата, използвана при линкорите от типа „Ришельо“. Броя на сдвоените 90 mm установки се съкращава до три, но благодарение на новото им местоположение, броя стволове, способни да водят огън по един борд остава същият. Усилва се леката зенитна артилерия за сметка използването на най-новите към този момент 37 mm зенитни автомати M1935[1].

ПострояванеРедактиране

Поръчкат за строителството на главния кораб на серията е дадена на 18 октомври 1938 г. Залагането на „Де Грас“ в корабостроителницата на арсенала на Лориан е на 28 август 1939 г[5]. С началото на пълномащабните бойни действия във Втората световна война, всички работи са преостановени. През юни 1940 г. недостроеният корпус на крайцера е взет от немските войски. През август 1942 г. корабостроителното управление на Кригсмарине предлага да се дострои „Де Грас“ като самолетоносач[6].

Проекта за преустройството е утвърден през януари 1943 г., макар още по-рано, през ноември 1942 г., при изучаване състоянието на кораба, да са изказани големи съмнения за осъществимостта на тази идея. Турбините и котлите на крайцера още не са поставени на борда и се намират в цеховете, много от спомагателното оборудване отсъства. Състоянието на кораба и неговите механизми е неудовлетворително. Френските стандарти в корабостроенето съществено се отличават от немските, особено в плана компоновка на водонепроницаемите отсеци. През февруари 1943 г. е решено да се откажат от реализацията на проекта[6].

Проекта за самолетоносач на базата на „Де Грас“ предпола създаването на кораб със стандартна водоизместимост от 9900 тона, пълна – 11 400 тона. Въоръжение трябва да станат шест сдвоени 105 mm зенитни оръдия, шест сдвоени 37 mm оръдия и шест четирицевни 20 mm оръдия. Състава на авиокрилото се планира от 23 машини: 11 изтребителя и 12 бомбардировача-торпедоносци. Скоростта трябва да достига 32 възела[7].

Към строителството на „Де Грас“ французите се връщат след края на Втората световна война. На 11 септември 1946 г. крайцера е спуснат на вода. Но скоро дострояването е спряно и решават радикално да се преработи проекта. Кораба влязъл в строй през 1956 г. е толкова различен от първоначалния, че вече има само далечно отношение към типа на леките крайцери. Двата други крайцера, „Шаторено“ и „Гишен“, са планирани по програмите от 1938 г. за частните корабостроителници в Ла Сен и Бордо, нопоръчките така и не са дадени[8].

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. 24 с.. ISBN 978-5-699-58415-4.
  2. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-85177-146-7.
  3. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.
  4. Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. 23 с..
  5. Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. 281 с.. ISBN 5-69919-130-5.
  6. а б Платонов А. В.. Несостоявшиеся „Авианосные“ державы. 18 с.. ISBN 5-8172-0016-3.
  7. Платонов А. В.. Несостоявшиеся „Авианосные“ державы. 51 с..
  8. Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. ISBN 978-5-699-58415-4.
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-85177-146-7.
  • Couhat J.L.. French warships of the World War II. ISBN 0-7110-0153-7.
  • Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  • Le Masson H.. Navies of the Second World War The French Navy Volume 1. ISBN 0-356-02834-2.
  • Jordan J., Moulin J.. French Cruisers. 1922 – 1956. ISBN 978-1-84832-133-5.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Де Грасс““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.