Отваря главното меню

Магдебург (на немски: Magdeburg) са серия леки крайцери[Бележки 2] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Те са развитие на крайцерите от типа „Колберг“. От проекта са построени 4 единици: „Магдебург“ (на немски: SMS Magdeburg), „Бреслау“ (на немски: SMS Breslau), „Щралзунд“ (на немски: SMS Stralsund), „Страсбург“ (на немски: SMS Straßburg). Това са първите пълноценни леки крайцери на Германия. Всичките четири крайцера имат активно участие в бойните действия, и именно крайцерите от тази серия, откриват и закриват сметката на бойните загуби сред немските леки крайцери в Първата световна война. Първи става „Магдебург“, заседнал на камъните и унищожен от вътрешен взрив на 23 август 1914 г. Последен е „Бреслау“, натъкнал се на мина в Егейско море на 25 януари 1918 г. „Щралзунд“ и „Страсбург“ оцеляват и след поражението на Германия влизат с нови имена в състава на френския и италианския флотове: първият започва да се нарича „Мюлхауз“, а вторият „Таранто“. Техен усъвършенстван вариант са крайцерите от типа „Карлсруе“.

Леки крайцери тип „Магдебург“
Kleiner Kreuzer der Magdeburg-Klasse
Bundesarchiv Bild 134-B0305, Kleiner Kreuzer SMS "Breslau".jpg
Лекият крайцер „Бреслау“ от типа „Магдебург“
Флаг Германия Германия
Клас и тип Леки крайцери от типа „Магдебург“
Производител AG Weser в Бремен и др., Германия.
Живот
Заложен 1910 г.
Спуснат на вода 13 май 1911 г.
Влиза в строй 20 август 1912 г.
Изведен от
експлоатация
потопени/утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 138,7 m
Ширина 13,5 m
Газене 5,1 m
Задвижване 2 парни турбини („Бреслау“ и „Страсбург“);
3 парни турбини („Магдебург“ и „Щралзунд“)
16 парни водотръбни котли;
3 гребни винта („Магдебург“ и „Щралзунд“);
4 винта „Бреслау“;
2 винта „Страсбург“;
32 742 к.с. („Бреслау“ и „Страсбург“);
29 904 к.с. „Магдебург“;
35 515 к.с. „Щралзунд“
Скорост 27,5 възела
(50,9 km/h)
Водоизместимост 4570 t (стандартна)
5 587 t (пълна)
Броня пояс: 60 mm;
палуба: 20 mm (40 mm скосове)
щитове ГК: 50 mm
бойна рубка: 50 mm
Екипаж 354 души
Далечина на
плаване
5820 морски мили на 12 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 12x1 105 mm
(1914 – 1918 г. превъоръжени:
до 7x1 150 mm[1])
Торпеда 2x1 500 mm ТА
Други 120 мини[Бележки 1]
Леки крайцери тип „Магдебург“
Kleiner Kreuzer der Magdeburg-Klasse
в Общомедия

ПроектиранеРедактиране

При корабите от тази серия продължават експериментите по отработката на оптималната енергетична установка и броя на гребните валове: „Магдебург“ и „Щралзунд“ имат 3 турбини и три винта, „Бреслау“ – 2 турбини и четири винта, „Страсбург“ – 2 турбини и два винта. Проектната скорост при крайцерите е еднаква: 27 възела при мощност на механизмите от 25 000 к.с.[2]

За първи път немците включват броневия пояс в силовата схема на корпуса, което позволява чувствително да се намали общата маса. Освен това, набора на корпуса е направен по надлъжната система.

Преди това надлъжната система на набор се използва само при неголемите бойни кораби, основно при разрушителите.

Немските инженери успяват да решат всички тези проблеми, при това толкова успешно, че използването на бронята в конструкцията на корпуса и надлъжната система на набор постепенно се превръщат в стандартн за всички флоти[3].

КонструкцияРедактиране

 
SMS Breslau

Крайцерите са проектирани под ръководството на старшия корабостроителен доктор Ханс Бюкнер.

Първата, и най-забележима промяна, е формата на корпуса. В миналото отива „ехото на фреската мода“ във вид на плавните форми на таранните носове или завала на бордовете. Крайцерите от типа „Магдебург“ получават корпус, с големи плоски повърхности, вертикални бордове, прав наклонен форщевен вместо закръглената „бивна“ и висок полубак[4].

Това са първите в Германия малки крайцери от нов тип, отличаващи се от предишните, чисто бронепалубни, с това, че те, освен бронирана палуба, имат и брониран пояс по водолинията. От своите предшественици те се отличават и с увеличен до 50 cm (против предишния 45 cm) калибър на торпедата и увеличен запас въглища (1200 t вместо 960 t).

Крайцерите имат нормална водоизместимост от 4570 t, само с 200 t повече, отколкото при предшествениците им, дължина от 136 m по водолинията, ширина 13,5 m и газене от 5,1 m. Главните механизми включват турбини с обща мощност 25 000 к.с., 16 котли военноморски тип в четири котелни отделения. Проектната скорост на хода достига 27 възела, далечината на плаване е 5820 мили при ход 12 възела и 900 на 25[2].

ВъоръжениеРедактиране

Главният калибър се състои от дванадесет 10,5 cm SK L/45 оръдия в единични установки. Две от тях са редом отпред на бака, осем са разположени в средната част на съда, четири на всяка страна, и две са редом на кърмата. Оръдията имат максимална далекобойност до 12 700 m[5]. Боекомплекта съставлява 1800 изстрела. Крайцерите носят и два 50 cm траверсни подводни торпедни апарата с общ запас от пет торпеда. Освен това крайцерите могат да носят до 120 морски мини[6][4].

БрониранеРедактиране

Броневият пояс е дълъг (над 3/4 от общата дължина), макар и да е доста тесен, от 60 mm никелова броня, в носовата част той е дебел 18 mm, в кърмовата липсва, хоризонталният участък на броневата палуба (освен на кърмата) има дебела 20 mm никелова броня, скосовете са дебели 40 mm[7]. Височината на главния пояс съставлява 2,6 m и при нормално газене е на 1,3 метра под водата. Малко след началото на главния пояс минава 40 mm носов траверс. Кърмата е защитена от 40 mm палуба и 60 mm скосове. Бойната рубка има стени от 100 mm круповска броня, и стоманен 20 mm покрив от никелова броня. Оръдията на главния калибър се прикриват с щитове дебели 50 mm. Далекомера е прикрит от 30 mm броня[2][7].

ЦенаРедактиране

Средната стойност на един крайцер съставлява 7,77 милиона марки, по-малко, отколкото за предходната бронепалубна четворка[2][4]. За намаляването на стойността повлиява опростяването на конструкцията и намалената цена на турбоагрегатите, вече усвоени от германската промишленост[4].

СлужбаРедактиране

Име Заложен Спуснат на вода Въведен в строй
Магдебург 1910 г. 13 май 1911 г. 2 август 1912 г.
Бреслау 1910 г. 18 май 1911 г. 10 май 1912 г.
Щралзунд 1910 г. 4 ноември 1911 г. 10 декември 1912 г.
Страсбург 1910 г. 24 август 1911 г. 9 октомври 1912 г.

МагдебургРедактиране

 
SMS Magdeburg

Крайцера „Магдебург“ е заложен от компанията „Везер“ на стапелите ѝ в град Бремен през 1910 г. Спуска на вода е на 13 май 1911 г., влиза в състава на флота на 20 август 1912 г. Използва се в качеството на учебен кораб за сапьорите. След началото на войната е в състава на флота на Балтийско море. В течение на първите седмици от войната крайцера осъществява бомбардировки и поставяне на мини около Либава. Впоследствие е изпратен във Финския залив, където на 26 август 1914 г., в мъгла, засяда на камъните около остров Оденхолм. Опитите да се спаси кораба са неуспешни. Поради това крайцера е взривен от своя екипаж и довършен от дошлите на мястото руски крайцери. Немските съдове успяват да свалят част от екипажа, но след това са прогонени от огъня на руските съдове.

„Магдебург“ става първият немски лек крайцер, загинал в световната война. Корпусът на кораба дълги години се намира в точката с координати 59°18′ с. ш. 23°21′ и. д. / 59.3° с. ш. 23.35° и. д..

БреслауРедактиране

 
SMS Breslau

„Бреслау“ е построен от корабостроителницата на „Вул­кан“ в (Щетин). Заложен през 1910 г., спуснат на вода на 18 май 1911 г. Влиза в състава на флота на 10 май 1912 г. От 1912 г. е в състава на Средиземноморската крайцерска ескадра.

На 8 август „Гьобен“ и „Бреслау“ се срещат близо до град Наксос, а след два дена влизат в Дарданелите. За да спази изискванията на неутралитета, Германия, на 16 август предава двата кораба на Османския флот, макар най-вероятно, продажбата да е просто уловка. На 23 септември, Сушон приема предложение да командва турския флот. „Бреслау“ е преименуван на „Мидили“, а „Гьобен“ е преименуван на „Султан Явуз Селим“; техните немски екипажи остават на корабите и носят османски форми и фесове. Така „Бреслау“ се оказва в центъра на политическата акции, в която двата кораба начело с твърдоглавия и деятелен адмирал успяват да оживят и рязко да усилят в Турция прогерманските настроения и, независимо от действията на английския, руския, френския и американския посланици, въвличат Турция във войната против Антантата.

В първия бой на „Гьобен“ с руския флот, на 18 ноември, близо до носа Сарич „Бреслау“ остава извън досегаемостта на огъня от руските кораби. На 5 – 7 декември прикрива акцията с десант при Сулини доставен с транспорт от 24 диверсанта, облечени в руска форма. След това „Бреслау“ успява да обстреля под Севастопол руски тралчици, избягвайки попаденията от бомби на атакували го хидросамолети.

На 20 януари 1918 г. крайцера се натъква едновременно на пет английски мини и потъва. Заедно с крайцера загиват 330 човека. Гроба на „Бреслау“ – последния лек крайцер на Германия, загинал в 1-та световна война се намира в 40°05′ с. ш. 26°02′ и. д. / 40.083333° с. ш. 26.033333° и. д..

СтрасбургРедактиране

 
SMS Strassburg

„Страсбург“ е построен във военноморската корабостроителница във Вилхелмсхафен. Зало­жен е през 1910 г., спуснат е на 24 август 1911 г., влиза в състава на флота на 9 октомври 1912 г. В периода 1913 – 1914 г. е в задгранично плаване.

В началото на войната крайцера влиза в състава на Флота на откритото море.

Крайцера, на 28 август 1914 г. участва в Хелголандското сражение.

През декември 1914 г. крайцера участва в рейда над Скарборо, Хартлпул и Уитби.

През март 1915 г. е преведен в Балтика, участва в обстрела на Паланг.

На 8 август 1915 г. участва във форсирането на Ирбенския пролив.

Есента на 1917 г. участва в операциите по превземане на Моонзундските острови.

След края на войната е предаден в Шербур на Италия и преименуван на „Таранто“.

ЩралзундРедактиране

 
SMS Stralsund

„Щралзунд“ е построен в завода на „Везер“ (Бремен). Заложен е през 1910 г., спуснат е на 4 ноември 1911 г., влиза в състава на флота на 10 декември 1912 г. На 28.8.1914 „Щралзунд“ получава леки повреди по време на боя в Хелголандския залив. През 1916 г. крайцера а получава седем 150 mm оръдия, две от които са поставени линейно-терасовидно на кърмата. Бордовия залп съставлява така пет оръдия. Също му поставят и две 88 mm зенитки.

След края на войната кораба е предаден на Франция (3.8.1920), където е преименуван на „Милхауз“.

Оценка на проектаРедактиране

По съчетанието на своите тактико-технически характеристики към момента на появата им крайцерите са без аналог в света и оказват съществено влияние на световното военно корабостроене в цяло. Отличават се с добро брониране, система за подводна защита, нелоши мореходни качества и маневреност. Един от недостатъците е малкият калибър на артилерийското въоръжение, което ката, в хода на войната, да се превъоръжат със 150 mm оръдия[8].

Сравнението между германските кораби и британските „Тауни“, построени по едно и също време, показва, че немците надминават англичаните както в мощността на машините, така и в ходовите качества, немските малки броненосни крайцери са по-бързи от британския аналог примерно с два възела[4].

Сравнителни ТТХ на турбинните крайцери
Характеристики Чикума[9]
  Япония
Адмирал Шпаун[10]

  Австро-Унгария
Актив[11]
  Великобритания
Уеймът[12]
  Великобритания
Колберг[13]
  Германия
„Магдебург“[2]
  Германия
Година на залагане 1909 1908 1910 1910 1907 1910
Година на влизане в строй 1912 1910 1911 1911 1909 1912
Размери, m (дължина×ширина×средно газене) 144,8×14,2×5,1 130,6×12,8×5,3 123,8×12,6×4,7 138,1×14,8×4,82 130×14×5,36 138,7×13,5×5,1
Водоизместимост, t[Бележки 3] 5080 3500 3495 5334 4362 4570
Въоръжение 8 – 15,2 cm, 4 – 8-см[14], ТА 3×1 – 45 cm 7 – 10 cm, 1 – 4,7-см 10 – 102 mm, 4 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 8 – 152 mm, 4 – 47 mm, ТА 2×1 – 533 mm 12 – 10,5 cm, 4 – 5,2 cm, ТА 2×1 – 45 cm 12 – 10,5 cm, ТА 2×1 – 50 cm
Брониране, mm Палуба – 57 – 38, пояс – 89 – 50, рубка – 102
(Палуба – 22, борт в районе торпедного отсека – 89, скосове – 57, рубка – 102[14])
Палуба – 20, пояс – 60, рубка – 50 Палуба – 25, рубка – 102 Палуба – 51 – 19, рубка – 102 Палуба – 20 – 40, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 20 – 40, скосове – 40, пояс – 60, щитове ГК – 50, рубка – 100
Енергетична установка, к.с. ПТ, 22 500 ПТ, 25 130 ПТ, 18 000 ПТ, 22 000 ПТ, 19 000 ПТ, 25 000
Далечина на плаване, морски мили 10 000 на 10 възела
5000 на 16 възела[15]
4200 на 10 възела 5600 на 10 възела 3500 на 14 възела 5820 на 12 възела
Проектна скорост, възела 26 25 25 25,5 27
Максимална скорост, възела 26,79 – 27,14 27,01 25,1 – 25,9 25,6 – 26,0 26,3 – 26,8 27,5 – 28,2

БележкиРедактиране

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй
  2. Според немската класификация от онова време – малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer)
  3. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Лисицын Ф. В.. Крейсера Первой мировой. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Ю. В. Апальков.. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. ISBN 1-86176-058-2.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Erwin Strohbusch. Leichter Kreuzer aus den Jahren 1908 bis 1918: II. Die Flottenkreuzer. Marine Rundschau International.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Магдебург““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.