Ленарт Тощенсон

(пренасочване от Ленарт Торстенсон)

Ленарт Тощенсон (на шведски: Lennart Torstensson) (17 август 1603 – 7 април 1651) e шведски генерал, сражавал се в Тридесетгодишната война.[1]

Ленарт Тощенсон
шведски генерал

Роден
Починал
Стокхолм, Швеция
Погребан Швеция
Ленарт Тощенсон в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Роден е в Тощена в лен Вестерйотланд, син на офицера Тощен Ленартсон, дългогодишен комендант на крепостта Елвсбори. Кариерата на Тощенсон започва като паж на младия крал Густав II Адолф, какъвто става на 15-годишна възраст.[2] Това му дава възможност да го придружава в няколко военни експедиции, като тази в Ливония (1621-1623) и Прусия (1628-1629), където може да наблюдава военните действия и да се учи. Същевременно обаче посещава военното училище на холандския щатхаутер Мориц Орански през 1624 и 1625 г. Съгласно легендата по време на пруската кампания кралят го изпратил със съобщение до един от своите генерали, но пътувайки натам, пажът забелязал движение на противника, и преценил, че това значително променя ситуацията. Той игнорирал заповедите и се върнал в лагера, за да съобщи за своите наблюдения. Първоначално кралят вдигнал ръка да го удари, но се замислил и казал: „Ленарт, информацията, която ми носиш, ще ти спаси живота, но може би е по-добре да ми служиш като генерал, а не като паж“.

Начало на военната кариераРедактиране

Само година по-късно Тощенсон вече е ръководител на шведскта артилерия, която под неговите грижи се развива бурно. Вече няколко години шведите експериментират с най-различни нови модели оръдия, които им дават голямо предимство. Под грижите на Тощенсон артилерията има решаваща роля за шведските победи при Брайтенфелд (1631) и Лех (1632). Именно той създава т. нар. подвижна (или полева) артилерия, чието бързо преместване обърква представите на противниците за хода на сраженията.[3] При Брайтенфелд 100 оръдия откриват битката с канонада по противника, която застрашава да провали бойния му ред и това провокира неговия командир Йохан Церклас фон Тили да опита атака с конницата, която не успява. Изненадващо за католиците контратаката се извършва с малки оръдия, които продължават да участват в битката. Изчислено е, че по-добрите шведски оръдия изстрелват по три на всеки един изстрел от противниковите.

През 1632 г. Тощенсон става генерал, но още първата му изява се проваля – при неуспешна атака срещу католическия командир Албрехт фон Валенщайн, той е пленен и остава в негова власт до 1633 г. Там посреща вестта за смъртта на краля през ноември 1632 г. Три години по-късно вече е пръв заместник на шведския главнокомандващ в Германия генерал Банер и взема дейно участие във впечатляващата му кампания през 1635 и 1636 г. Играе важна роля през целия Френско-шведски период на войната, като започва с блестящата шведска победа при Витщок през октомври 1636 г.[4]

Главнокомандващ шведската армияРедактиране

Когато през май 1641 г. Банер умира, правителството принуждава Тощенсон да го наследи като главнокомандващ на цялата шведска армия в Германия, въпреки че той вече е болен и няма голямо желание. За да го убеди, правителството му дава чин фелдмаршал и го прави губернатор на окупираната от шведите Померания. Той повдига духа на войниците и още през пролетта на 1642 г. печели блестящата победа при Лайпциг, след което може лесно да покори Саксония. Необезпокояван разорява владенията на императора в Чехия и Моравия и заедно с френския маршал Тюрен бечели и втората битка при Брайтенфелд през октомври 1642 г. На следващото лято получава неочаквана заповед да нападне Дания от юг (виж Шведско-датска война (1643-1645)) и той повежда армията си към полуостров Ютланд. Настъплението му е неотразимо и той окупира Ютланд, но неуспеха на шведския флот да му осигури прехвърляне край Копенхаген проваля плановете му. Той оставя войната срещу Дания на генерал Врангел[5] и се връща отново на юг, където се сблъсква с имперската армия на генерал Галас. Тя му прегражда пътя към Прага, но на 5 март 1645 г. е напълно разбита в голямото сражение при Янкау (Янковец).[6] Отново бързото придвижване на артилерията изиграва решаваща роля за шведската победа.

Това обаче е последната битка на Тощенсон, който се оттегля поради болестта си в полза на Врангел (1646). През 1647 г. е направен граф на Ортала и получава високи държавни постове в Швеция. Остатъка от живота си прекарва като силна политическа фигура в Швеция със значително влияние върху младата кралица Кристина.

БележкиРедактиране

  1. Lennart Torstenson, Swedish military officer, на сайта britannica.com, посетен на 25.01.2020
  2. Martin Windrow and Francis Mason, Dictionary of Military Biography, London 1997, p. 297
  3. Michael Lee Lanning, The military 100. A ranking of the most influential military leaders of all time, Secaucus 1996, p. 296
  4. Александър Стоянов, Тридесетгодишната война, София 2015, с. 160
  5. C. V. Wedgwood, The Thirty Years War, London 1938, p. 455
  6. Petr Kovář, Battle of Jankau, 6th March 1645, на сайта bellum.cz