Леонтий (философ)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Леонтий.

Леонтий (на гръцки: Λεόντιος, Leontios; на латински: Leontius; † преди 421) е философ и софист, учител по реторика в Атина в Източната Римска империя през 5 век. Баща е на Августа Елия Евдокия.

Той е брат на Флавий Асклепиодот, преториански префект на Изтока и през 423 г. консул.

Той произлиза от Атина и според историка Йоан Малала е богат. В Атина той е софист и от 415/416 г. ръководител на катедрата по реторика, което исторрика Олимпиодор от Тива му помага да получи.[1]

Леонтиий е изичник (паган); той нарича родената му около 400 година дъщеря Атиниада (Athenaïs) на богинята закрилница на Атина, Палас Атена. Атиниада приема християнската вяра и се омъжва на 7 юни 421 г. за император Теодосий II; прокръства се на Елия Евдокия и през 423 г. става Августа.

От тази женитба два сина на Леонтиий получават голямо влияние: Гесий става през 443 г. преториански префект на Илирия, а Валерий става консул през 432 г. и magister officiorum през 435 г.

ЛитератураРедактиране

  • Pierre Maraval, Richard Goulet: Léontius. Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques. Band 4, CNRS Éditions, Paris 2005, ISBN 2-271-06386-8, S. 93
  • John Robert Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire, Bd. 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 668f.
  • Jeanne Tsatsos (Ioanna Tsatsou): Empress Athenais-Edocia. A Fifth Century Byzantine Humanist. Holy Cross Orthodox Press, Brookline (Mass.) 1977.

ИзточнициРедактиране

  1. Олимпиодор, Fragment 28; [Roger C. Blockley: The fragmentary classicising historians of the later Roman Empire. Eunapius, Olympiodorus, Priscus and Malchus, Band 2, Liverpool 1983, S. 192f.