Лео Шпитцер

Лео Шпитцер (на немски: Leo Spitzer, роден на 7 февруари 1887 г. във Виена, Австро-Унгария — починал на 16 септември 1960 г. във Форте дей Марми, Италия) е австрийски професор по романска филология и испанистика.

Лео Шпитцер Leo Spitzer
австрийски литературен теоретик и историк
Роден	7 февруари 1887 г. Виена, Австро-Унгария
Починал	16 септември 1960 г. Форте дей Марми, Италия
Учил във	Виенски университет
Научна дейност
Област	Филология, изкуствознание
Учил при	Вилхелм Майер-Любке
Работил в	Марбургски университет Кьолнски университет Университет „Джонс Хопкинс“
Публикации	„Лингвистиката и литературната теория“ (1948)
Повлиян	Фридрих Шлайермахер, Вилхелм Дилтай

Той е сред създателите на модерната лингвистична стилистика.

Биография

Лео Шпитцер пише дисертация при Вилхелм Майер-Любке, защитава я през 1910 г. През 1913 г. бива избран за частен доцент във Виенския университет. Професор по стилистика в университетите в Марбург (1925) и Кьолн (1930). Напуска Германия през 1933 г., бягайки в Истанбул. Оттам през 1936 г. се прехвърля в САЩ, където заема мястото на професор по романска филология в университета „Джонс Хопкинс“ (овакантеното място на починалия през 1934 г. Дейвид Блондхайм). В „Джонс Хопкинс“ Шпитцер остава до края на живота си.

Библиография

• Die Wortbildung als stilistisches Mittel exemplifiziert an Rabelais (Създаването на образи като стилистично средство на примера на творчеството на Рабле). Max Niemeyer, Halle, 1910.
• Fremdwörterhatz und Fremdvölkerhaß. Eine Streitschrift gegen die Sprachreinigung. Manzsche Hof-, Verlags- und Universitäts-Buchhandlung, 1918.
• Studien zu Henri Barbusse (Изследвания върху Анри Барбюс). F. Cohen, Bonn, 1920.
• Italienische Kriegsgefangenenbriefe (Италиански войнишки писма, заловени от германската армия). Hanstein, Bonn, 1921.
• Italienische Umgangssprache (Италианският разговорен език). Kurt Schroeder, Bonn, 1922.
• Stilstudien (Изследвания по стилистика). Hueber, München, 1928.
• Romanische Stil-und Literaturstudien (Романски изследвания на стила и литературата). Elwertsche, Marburg, 1931.
• „Racine et Goethe“ (Расин и Гьоте). – В: Revue d’histoire de la philosophie et d’histoire générale de la civilisation. 1.1933: S.58-75.
• La enumeración caótica de la poesía moderna. Instituto de Filologia, Buenos Aires, 1945.
• Linguistics and literary history (Лингвистиката и литературната теория). Princeton University Press, 1948.
• Essays on English and American Literature (Есета върху английската и американската литература). Hg. Anna Granville. ebd. 1962.

За него

• Ангел В. Ангелов. „Хуманизъм и Европа във филологията на Лео Шпитцер“. – Годишник на Филологическия факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоeвград, 2008, с. 196-238.
• Ангел В. Ангелов. „Психологическата стилистика на Лео Шпитцер“. – сп. „Литературна мисъл“, 1985, № 7.
• Ангел В. Ангелов и Димитър Дочев. „Размишления за индивидуалността на текста, предизвикани от анализите на Лео Шпитцер“. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културознание: Сборник, посветен на 60-год. на проф. д-р Атанас Натев. Т. 83, кн. 6, 1990. - София, 1994, с. 33-42; Също и в: „Литературен вестник“, бр.19, 16-22 юни 1994, с. 6.

Външни препратки

• Ангел В. Ангелов, „Европейската“ историческа семантика на Лео Шпитцер“, Електронно списание LiterNet, 14 юни 2004, № 6 (55)