Арнеа
Арнѐа или Лерѝгово (изписване до 1945 година: Лѣригово; на гръцки: Αρναία, Арнеа, до 1927 Λιαρίγκοβη, Ляригови[2] или Λιαρίγκοβα, Ляригова[3]) е малък град в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел в административна област Централна Македония. Арнеа е митрополитска катедра на Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия на Гръцката православна църква.[3]
| Арнеа Αρναία | |
 Кметството (демархията) в Арнеа | |
  Арнеа  Арнеа  Арнеа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 664 m |
| Население | 2253 души (2001) |
| Покровител | Свети Стефан[1] |
| Пощенски код | 630 47 |
| Телефонен код | 23720-2 |
| Арнеа в Общомедия | |
География редактиране
Арнеа е главното селище на историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). То е разположено в центъра на Халкидическия полуостров, в подножието на планината Холомонда на надморска височина от 600 m, на 38 километра северозападно от град Полигирос и на 70 километра югоизточно от Солун. През него минава главният път, свързващ Солун със Света гора.[3] Градчето има население от 2253 души (2001).
История редактиране
Античност редактиране
На хълма Агиос Илияс е открит археологически обект, значително предхристиянско селище, което някои отъждествяват с все още нелокализирания античен град Арнеа, споменат от Тукидид в разказа за кампанията на спартанския цар Бразид. Човешкият живот на Агиос Илияс започва още от около XV век пр. Хр. и продължава с кратки прекъсвания до XIV век след. Хълмът е естествено укрепено място с наличие на питейна вода и в близост до плодородната равнина на Ново село, богати гори и минните райони от Стано до Извор.[3]
В Османската империя редактиране
Френският дипломат и пътешественик Еспри-Мари Кузинери, който посещава Ларегови в края на XVIII век или в началото на XIX век, пише, че селото се състои от около 400 къщи. Жителите му са натоварени с повинността да работят в близките сребърни мини. Благосъстояние на Леригово се дължи както на земите му, така и на производството на килими. Той отбелязва:
| „ | Те произвеждат килими, за които използват местна вълна и [вълна] от околните села. Почти всички семейства се занимават с тази работа. Производството от тази матифактура се разпространява в Румелия и най-вече в манастирите[4] | “ |
В 1812 година е построена църквата „Свети Стефан“. След Гръцкото въстание от 1821 година лериговчанинът митрополит Йоаникий Йерисовски (1838 – 1855) мести центъра на Йерисовската епархия от Извор (днес Стратоники) в Леригово.[5] Църквите край селото „Света Параскева“ и „Свети Модест“, както и „Свети Илия“ върху развалините на крепостта също са от XIX век.[6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ларингови (Laringovi), Йерисовска епархия, живеят 2100 гърци.[7] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Леригово живеят 2000 жители гърци християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леригово има 1590 гърци.[9]
В Гърция редактиране
В 1912 година, по време на Балканската война, в Леригово влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1919 година е построена църквата „Свети Безсребреници“.[10] В 1928 година е прекръстено на Арнеа, на името на античния град.
В Арнеа работят исторически и етнографски музей[11] и текстилен музей,[12] посветени на традиционната култура на Леригово.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Каравасарас[13] | Καραβασαράς | Рахони | Ραχώνι[14] | връх в Холомонда на СЗ от Арнеа[13] |
| Бара[13] | Μπάρα | Стена | Στενά[14] | връх в Холомонда на С от Арнеа[13] |
| Бурунус | Μπουρουνούς | Перасмата | Περάσματα[14] | река на З от Арнеа, ляв приток на Холомонда[13] |
| Дурита[13] или Дурица | Ντουρίτσα | Псилома | Ψήλωμα[14] | връх на З от Арнеа[13] |
| Доганджа | Ντογάντζα | Врахули | Βραχούλι[14] | |
| Дурица | Ντουρίτας | Лагорема | Λαγόρεμα[14] | река |
| Ага Йорги | Άγά Γιώργη | Корфовуни | Κορφοβούνι[14] |
Личности редактиране
От Леригово е Теохарис Героянис, един от първите организатори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век. Лериговчани са и двама епископи на Вселенската патриаршия: Йоаникий Йерисовски, йерисовски епископ от 1838 до 1855 г., Дионисий Кирацос (1923 – 2005), драмски митрополит. Георгиос Вайонас (р. 1940), Лисимахос Сарафианос (1916 - 2002), Стельос Валянос (р. 1979) и Христос Пахтас (р. 1951) са политици.
Бележки редактиране
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Αρναία // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 8 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 140-142. Откъси на български: Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век, съставила и редактирала Бистра Цветкова, София 1975, с. 392.
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
- ↑ Αρναία // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 3 юни 2014.
- ↑ Ιστορικό-Λαογραφικό μουσείο Αρναίας // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2015.
- ↑ Μουσείο Υφαντικής Αρναίας // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2015.
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)