Леринска, Преспанска и Еордейска епархия
Тази статия е за православната епархия. За римокатолическата вижте Мъгленска епархия (Римокатолическа църква).
Леринската, Преспанска и Еордейска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας, катаревуса Ἱερὰ Μητρόπολις Φλωρίνης, Πρεσπῶν καἰ Ἑορδαίας) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Лерин (Флорина). Начело на епархията от 2000 година е митрополит Теоклит. Епархията обхваща енориите в дем Лерин, Преспанско, Суровичево и Еордея.[1][2]
| Леринска, Преспанска и Еордейска епархия | |
|---|---|
 Митрополията в Лерин | |
| Местно име | Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας |
| Църква | Вселенска патриаршия (управлявана от Църквата на Гърция) |
| Страна | Гърция |
| Център | Лерин |
| Катедрална църква | „Свети Пантелеймон“ |
| Предстоятел | Теоклит |
| Сан | митрополит |
| Брой манастири | 8 |
| Сайт | imflorinas.gr |
История Редактиране
Мъгленската епископия е наследник на Хераклийската - с център Хераклея Линкестис. Епархията носи името на областта Мъглен и вероятно е с център крепостта Мъглен.[3] Първото споменаване на епископията е в грамотата на император Василий II Българоубиец от 1018 година, с която се установяват границите на Охридската архиепископия.[4] При археологическите разкопки в крепостта е разкрита епископската базилика, катедрала на Мъгленската епархия.[5]
След разрушаването на крепостта Мъглен, центърът на епископията се мести в богатото планинско село Нъте.[3] Епископ Антим (1691 – 1699) е споменат като Мъгленски и Молисхи (Μογλαινών και Μολεσχών) и вероятно Молиската епархия е слята с Мъгленската. Тази титла се задържа до XVIII век в различни форми: Мъгленски и Молиски (Μογλενών και Μολισκού), Мъгленски и Молосхи (Μογλενών και Μολοσχών, Μογλενών και Μολισχού).[6] В 1719 година Мъгленската епископия с център в Нъте е превърната в митрополия (Μογλενών).[3]
В 1762 година, след потурчването на мъгленския епископ в 1759 година, седалището на митрополията е преместено в Катраница и митрополитската титла става Мъгленски и Катранишки (Μογλενών και Κατρανίτζης). За мъгленски и катранишки епископ през декември 1762 година е избран Герман.[3][7] Понякога името е само Катранишки (Κατρανίτζης).[3]
След това седалището за кратко е преместено в Емборе, като катедрална църква е „Свети Мина“.[8] Центърът ѝ става Лерин при Неофит (1824 - 1858).[9] В 1925 година името на епархия е сменено от Мъгленска и Леринска (Μογλενών και Φλωρίνης) на Леринска и Мъгленска (Φλωρίνης και Αλμωπίας). В 1924 година от епархията е отделено Кайлярско и е образувана новата Неапелагонийска епархия, закрита в 1935 година.[10] До 1943 година епархията е Леринска, Преспанска и Мъгленска (Φλωρίνης, Πρεσπών και Αλμωπίας). От 1943 година е Леринска, Мъгленска и Еордейска (Φλωρίνης, Αλμωπίας και Εορδαίας). С решение на Светия Синод на Църквата на Гърция от 22 юни 1967 година носи сегашното си име, след като Мъглен е предаден на Воденската епархия.[11]
Епископи Редактиране
- Мъгленски (Μογλαίνων, Μογλενών)
| Име | Име | Години | Бележки |
|---|---|---|---|
| Иларион | Ἱλαρίων | 1134 – 1164[3][12] | Обявен за преподобен от Православната църква[12] |
| Анонимен | Ανώνυμος | 1217 – 1235 | Споменат от охридския архиепископ Димитър Хоматиан, като „Светия Мъгленски“ (Ιερώτατο επίσκοπον Μογλαίνων), получил подкрепата му срещу обвиненията, че е ръкополагал в диоцеза на Вселенската патриаршия[12] |
| Нифонт | Νήφων | 1321[12] | |
| Нифонт | Νήφων | 1390 | В ктиторския надпис на „Възнесение Господне“ в Емборе (Μογλαίνων)[12] |
| Пахомий | Παχώμιος | 1532[12] | |
| Анонимен | Ανώνυμος | 1565 | подписал на църковнославянски (Мегленски) през януари 156 година акта на Цариграския събор, свалил патриарх Йоасаф II Константинополски[13][12] |
| Теофан | Θεοφάνης | 1589 | Заминал в Русия за набиране на средства и присъствал на ръкополагането на Михаил Киевски[12] |
| Йосиф | Ιωσήφ | 1606[12] | |
| Теофан | Θεοφάνης | 1624 | Подписал в 1624 година заедно с архиепископ Порфирий Охридски писмо до папа Урбан VIII[12] |
| Козма | Κοσμάς | 1629 | Споменат в писмо на Аврамий Охридски от 31 януари 1629 година[6] |
| Харитон | Χαρίτων | 1631 – 1634 | Споменат в писмо на Аврамий Охридски до Русия за набиране на средства, в което изброява йерарсите си[6] |
| Софроний | Σοφρώνιος | 1634[6] | |
| Дионисий I | Διονύσιος Α ́ | 1644 – 1649[6] | |
| Игнатий I | Ιγνάτιος Α ́ | 1653 – 1670[6] | |
| Никодим | Νικόδημος | в 1668, 1670, 1676 | Управлението му е прекъснато по неизвестни причини[6] |
| Паладий | Παλλάδιος | 1683[6] | |
| Антим | Άνθιμος | 1691 – 1699 | Споменат като Мъгленски и Молесхи (Μογλαινών και Μολεσχών)[6] |
| Дионисий Кокинос | Διονύσιος Β ́ Κόκκινος | 1691 – 1699 | Уволнен от Синода на Охридската архиепископия за симония[6] |
| Игнатий II | Ιγνάτιος Β ́ | 1706 | В синтагмата на йерусалимския патриарх е наречен Мъгленски и Молиски, тоест Хлорински (Μογλενών και Μολισκού ήτοι Χλωρινού)[6] |
| Гавриил I | Γαβριήλ Α ́ | 1714 – 1719 | Мъгленски и Молосхи (Μογλενών και Μολοσχών)[6] |
| Партений | Παρθένιος | 1725 | Мъгленски и Молисхи (Μογλενών και Μολισχού)[6] |
| Прохор | Πρόχορος | 1736[6] | |
| Теодорит | Θεοδώρητος | 1740[6] | |
| Антим | Άνθιμος | 1740[6] | |
| Гавриил II | Γαβριήλ Β ́ | 1743 – 1762[6] | |
| Йоаким Мъгленски | Ιωακείμ | 1743 – 1762[6] | Името му като Мъгленски и Катранишки митрополит (Μητροπολίτου Μογλενών ή Μογλενών και Κατρανίτσης)[6] се среща в много документи с подписа му, при него в 1759 или 1770 година е ислямизиран Мъглен и седалището се мести в Катраница[14] |
| Герман I Мъгленски | Γερμανός | 1762 – 1767[3] | Подава оставка няколко месеца след закриването на Охридската архиепископия[14] |
| Натанаил Мъгленски | Ναθαναήλ | 1767[15] | В пелагонийски митрополит |
| Гедеон | Γεδεών[15] | 1767 – 1774[14] | |
| Агатангел | Αγαθάγγελος | 1774 – 1783[14] | |
| Герман II Мъгленски | Γερμανός | 1783 – 1798[14] | |
| Тимотей Мъгленски | Τιμόθεος | януари 1798[15] – 1824[14] | |
| Неофит Мъгленски | Νεόφυτος | 1824 – 1858[15] | Мести седалището си в Лерин[14] |
| Мелетий Мъгленски | Μελέτιος | 1858 - 1865[15] | От дебърски митрополит |
| Прокопий Мъгленски | Προκόπιος | 1865 - 1877[15] | От клавдиуполски епископ, в берски и негушки митрополит[14] |
| Герман Апостолидис | Γερμανός Αποστολίδης | 1877 - 1881[15] | От иринуполски епископ, в силиврийски митрополит[14] |
| Калиник Мъгленски | Καλλίνικος | 1881 - 1891[15] | От дебърски и велешки митрополит, подал оставка[14] |
| Аверкий Мъгленски | Αβέρκιος | 1891 - 1894[15] | От галиполски и мадитоски епископ, подал оставка поради старост[16] |
| Йоаникий Маргаритиадис | Ιωαννίκιος Μαργαριτιάδης | 1894 - 1905[15] | От бивш дискатски митрополит, в имброски митрополит |
| Антим Саридис | Άνθιμος Σαρίδης | 1905 - 1908[15] | От родостолски епископ, във визенски и мидийски митрополит |
| Смарагд Хадзиевстатиу | Σμάραγδος Χατζηευσταθίου | 1908 - 1910[15] | ОТ мириофитски и перистаски епископ, в пловдивски митрополит |
| Константий Русис | Κωνστάντιος Ρούσης | 1911 - 1912[15] | Във воденски митрополит |
- Мъгленски и Лерински (Μογλενών και Φλωρίνης)
| Име | Име | Години | Бележки |
|---|---|---|---|
| Поликарп Сакеларопулос | Πολύκαρπος Σακελλαρόπουλος | 1912 - 1926[15] | От олимпийски петренски епископ, по-късно берски и негушки митрополит |
- Лерински (Φλωρίνης)
| Име | Име | Години | Бележки |
|---|---|---|---|
| Хрисостом Кавуридис | Χρυσόστομος Καβουρίδης | 1926 - 1932[15] | От филиатонски и гиромерийски митрополит, подал оставка поради неприемане на григорианския календар |
- Лерински, Мъгленски и Еордейски (Φλωρίνης, Αλμωπίας και Εορδαίας)
| Име | Име | Години | Бележки |
|---|---|---|---|
| Василий Пападопулос | Βασίλειος Παπαδόπουλος | 1932 - 1967[17] | От ениджевардарски и гумендженски митрополит, подал оставка поради старост |
| Доротей Костурски | януари 1967 – юни 1967, наместник[17] |
- Лерински, Преспански и Еордейски (Φλωρίνης, Πρεσπών & Εορδαίας)
| Име | Име | Години | Бележки |
|---|---|---|---|
| Августин Кандиотис | Αυγουστίνος Καντιώτης | 1967 – 2000[17] | Подал оставка поради старост |
| Теоклит Пасалис | Θεόκλητος Πασσαλής | 2010 – |
Архиерейски наместничества Редактиране
| Име | Име |
|---|---|
| Лерин | Φλώρινας |
| Кайляри | Πτολεμαϊδας |
| Суровичево | Αμυνταίου |
| Преспа | Πρεσπών |
Манастири Редактиране
| Име | Име | Селище | Селище | Мъжки/Женски |
|---|---|---|---|---|
| Кладоробски манастир „Успение Богородично“ | Κοιμήσεως της Θεοτόκου | Кладороби | Κλαδορράχη | мъжки |
| Лъкенският манастир „Света Параскева“ | Αγίας Παρασκευής | Лъка | Μηλοχώρι | мъжки |
| Сълповски манастир „Свети Козма Етолийски“ | Αγίου Κοσμά του Αιτωλού | Сълпово | Άρδασσα | мъжки |
| Кьоселерски манастир „Свети Григорий Палама“ | Αγίου Γρηγορίου του Παλαμά | Кьоселер | Αντίγονος | мъжки |
| Кабаснишки манастир „Свети Марк“ | Αγίου Μάρκου | Кабасница | Πρώτη | женски |
| Лерински манастир „Свети Августин“ | Αγίου Αυγουστίνου | Лерин | Φλώρινα | женски |
| Пътелейски манастир „Свети Пантелеймон и Еввула“ | Αγίου Παντελεήμονα και Ευβούλης | Пътеле | Άγιος Παντελεήμονας | женски |
Бележки Редактиране
- ↑ Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας
- ↑ а б в г д е ж Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 1. // Посетен на 10 септември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ Vailhé, Siméon. Dictionnaire d'Histoire et de Géographie ecclésiastiques, vol. I. Paris, 1909. с. 322-323.
- ↑ Κάστρο Χρυσής. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 3 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-03 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 191.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 131. Посетен на 3 февруари 2014 г.
- ↑ Димитровъ, Благой. Емборски спомени от 1895 год. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 4.
- ↑ Η ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΦΛΩΡΙΝΗΣ, архив на оригинала от 27 август 2011, https://web.archive.org/web/20110827135735/http://users.otenet.gr/~foniflo/afieroma_06.htm, посетен на 2012-10-21
- ↑ Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 2-3. // Посетен на 11 септември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ ΕΤΟΣ 1967 Κύρια Εκκλησιαστικά συμβάντα
- ↑ а б в г д е ж з и к Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 190.
- ↑ Crusius, Martin. Turcograecia. Basileae, 1584. с. 174.
- ↑ а б в г д е ж з и к Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 192.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 2. // Посетен на 11 септември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 193.
- ↑ а б в Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 3. // Посетен на 10 септември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.