Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Смолян. За другото българско село с това име вижте Леска (Област Кюстендил). За дървото вижте Леска.

Леска е село в Южна България. То се намира в община Мадан, област Смолян.

Леска
Общи данни
Население 380 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,477 km²
Надм. височина 705 m
Пощ. код 4928
Тел. код 03035
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 43387
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Мадан
Фахри Молайсенов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Леска
Юлия Кисьова
(независим)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Леска се намира в планински район, в сърцето на Родопите, на левия бряг по поречието на най-голямата родопска река Арда на около тридесет километра източно от град Смолян по пътя за град Кърджали. Селото е пръснато на южен слънчев склон, под и над пътя СмолянКърджали. Това се потвърждава от народната песен „Пустана Леска порсната, дано на огън изгори“.

То е съставно селище на община Мадан, отстоящо на 12 км североисточно от общинския център. Намира се на 650 м надморска височина.

Лескоското землище граничи с тези на селата Равнил, Върбина и Лещак.

ИсторияРедактиране

Основатели на селото са три главни рода, произлезли от един единствен. В рода имало трима братя, които се заселили като отшелници със своите стада овце и кози. Впоследствие те се скарали и се отчуждили. Единият от тях избягал към село Студена. А другите двама братя си разделили днешното село Леска. Единият от двамата си застроил дом в близост до Хана, а другият в близост до Кьошкен.

РелигииРедактиране

Жителите на селото изповядват исляма и са българомохамедани.

ТопонимияРедактиране

Село Леска се намира в планински район, в сърцето на Родопите, на левия бряг по поречието на най-голямата родопска река Арда на около тридесет километра източно от град Смолян по пътя за град Кърджали. Селото е пръснато на южен слънчев склон, под и над пътя Смолян – Кърджали. Това се потвърждава от народната песен „Пустана Леска порсната, дано на огън изгори“. То е съставно селище на община Мадан, отстоящо на 12 км североисточно от общинския център. Намира се на 650 м надморска височина. Лескоското землище граничи с тези на селата Равнил, Върбина и Лещак. Разпределено е на три основни махали: долната махала, горната махала и стешната махала. Долната и горната махали са разделени от пътя Смолян – Кърджали, средната и горната махали се разделят от дълбоко дере.

Стари родове са в долната махала – Исакови, Леманови, Каракашеви и Станеви, в горната махала – Мекови, Шехови, Леманови, Акхасанови и Ходжови, в срешната махала – Дюлгерови, Шошеви, Байректарови, Дженимови, Борназови, Бучеви, Хъсови и Чиеви. Към село Леска се числи и отдалечената на един километър махала Кориите със стари родове – Хаджиилиеви, Терзиеви, Глухови и Шошеви.

Известни са следните названия на местности в землището на село Леска:

  • Заивата – местност, където река Арда прави голям завой, което наистина прилича на полуостров и именно оттам произлиза и името му.
  • Кукуля – скала с малка купчина във вид на конус местност, където река Арда прави голям, но обратен завой. И двете местности са разположени на височини, изградени от по-здрави скали, които реката, понеже не е могла да разруши, е заобиколила и така е образувала изключително красива гледка, като образува s–образни завои.
  • Кутелът – местност непосредствено преди Заивата, където реката се врязва в скалата и образува стръмен скат и дълбока урва.
  • Локата – ниви и ливади край реката, които са сравнително равни за Родопите и могат да се поливат на гравитационен принцип.
  • Воденцата – в тази местност имаше воденица която работеше до 1973 година, но е изоставена и полусрутена.
  • Дърщите – в тази местност е имало дърщи и е съседно на Воденцата.
  • Корията – гора предимно дъбова.
  • Станевско – ниви и ливади собственост на Станевския род, който се е изселил в Северна България през 1968 година, една част са във Велико Търново, други в село Сливо поле.
  • Каракашево – ниви и ливади собственост на Каракашевия род, който се е изселил в махала Гарабина.
  • Инжоското – ниви и ливади.
  • Шошвото – ниви и ливади собственост на Шошевия род.
  • Блатото – ниви и борова гора където има води.
  • Гробието – ниви, ливади и борова гора, които са в съседство с най-старите гробища на селото.
  • Ханът – ниви, ливади и борова гора, където навремето е имало хан за почивка и нощувка на керванджиите.
  • Кьошкет – местност със борова гора където в миналото е имало постройка покрита с каменни плочи и чешма на път за почивка и подслон на пътниците.
  • Остра могила – ниви и ливади, разположени в подножието на остър връх.
  • Костадин –ниви и ливади разположени в подножието на връх Костадин.
  • Овчерника – местност, където се предполага, че са се отглеждали овце в по-големи количества.
  • Говедарника – местност, където се предполага, че са се отглеждали крави в по-големи количества.
  • Пожара – гора, някога изгоряла и след това мястото е превърнато в ниви и ливади.
  • Авлийката – стръмно място, оградено със сух каменен зид.
  • Стърното – стръмно място, което е превърнато на ливади.
  • Селище – ниви и ливади в началото на дерето, което разделя горната от средната махала.
  • Потокът – ливада, която се напоява от местен извор отвеждана в дървени корита.
  • Обилугът – малка градинка заградена с плет от всички страни и напоявана от местен извор.
  • Белото камене – ниви и ливади, където са срещат в изобилие бели камъни.
  • Бърчината – борова гора и пасище на висок хълм.
  • Бърцето – ниви и ливади на малък висок хълм.
  • Врисе – местен извор, изграден с камъни и каменни плочи със сводест покрив и врата, водата на които се ползвала предимно за пиене.
  • Каменето – гола местност, използвана предимно за паша на овце и кози на изключително каменист и стръмен терен.
  • Осиките – малка осикова горичка.
  • Гарамадата – местност, където стара къща се е срутила и е образувала грамада (купчина) от камъни, впоследствие разчистена и превърната в нива.
  • Равнището – сравнително равна и голяма местност предимно ниви и ливади, където има и дъбова гора, която е в горния и долния край. От разположението на гората носи и своите имена долния и горния баир. Горният баир е изсечен и превърнат в ниви и ливади, но си е запазил името.
  • Раздол – дълбок дол, в горната част на който е разположена махала Кориите.
  • Спилата – гора на стръмно каменисто място, което е невъзможно да се използва за ниви и ливади.
  • Старана колиба – ливади, където най-вероятно някога в миналото е имало някаква постройка.
  • Усойката – букова гора на стръмен северен склон в недълбоко дере.
  • Фойнака – ниви и ливади, които преди тази местност е била пустееща и обрасла предимно с хвойни.
  • Честана гора – ниви и ливади, вероятно преди е било гъста гора.
  • Търнвица – ниви, ливади и гора преди облагородяване на част от терена е бил обрасъл в тръни.
  • Водиците – борова гора в района където има множество изворчета на вода, които част от тях са вече пресъхнали.
  • Даскальовото – ниви и ливади, които са били собственост или са били обработвани от дългогодишен учител в селото.
  • Градината – ниви и ливади под къщите.
  • Кокор – стръмен склон с борова гора, където има изградена чешма на пътя Смолян – Кърджали.

Предполага се, че не са обхванати абсолютно всички местни имена на село Леска, но изброените по-горе дават възможност да се представи сравнително пълна топонимична картина на село Леска. Трудно е да се каже кои имена кога са възникнали, тъй като не съществуват никакви документи затова. Топонимична картина на село Леска доказва ясно и неоспоримо българската езиковата принадлежност на местните имена. Много се злоупотребява с произхода и народността на населението в Родопите. Топонимията обаче в чисто българомохамедански селища е категорично и недвусмислено доказателство за българския произход на насилствено помохамеданчените родопчани.

ИкономикаРедактиране

Редовни събитияРедактиране

Празниците Курбан Байрям и Рамазан Байрям, двата празника на мюсюлманите.

ЛичностиРедактиране

ЛитератураРедактиране

ДругиРедактиране

В селото се намират някои значими за селото дейности като например; Шивашки цех, бръснарница, фабрика за чипс, дори има две гумаджийници, също така и множество магазинчета.

КухняРедактиране

Местната кухня е свързана с картофите (компиров клин), боба (шарен фасул) и царевица (трахана). За десерт „Благ клин“

Външни препраткиРедактиране