Лесковац

град в Сърбия

Лѐсковац или Лѐсковъц[1][2] (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ, на сръбски: Лесковац или Leskovac), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и град Лесковац.

Лесковац
Лесковац/Leskovac
Знаме
      
Герб
42.9981° с. ш. 21.9461° и. д.
Лесковац
Страна Сърбия
Площ25,27 km²
Надм. височина225 m
Население144 632 души (2011)
Пощенски код16000
Телефонен код016
МПС кодLE
Официален сайтwww.gradleskovac.org
Лесковац в Общомедия
Централният парк в Лесковац

Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на Поморавието. Според преброяването на населението през 2011 г. Лесковац има 60 288 жители, което го прави втория по големина град в Югоизточна Сърбия след Ниш.

География редактиране

Град Лесковац се намира в подножието на хълма Хисар, в централната част на Лесковачката котловина. През града преминава малката река Ветерница. Средната годишна температура е 13,1 градуса. През Лесковац преминават важните транспортни коридори: жп линията Белград – Скопие – Солун, както и магистралата Белград – Солун.

Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора (1098 м), Селичевица (903 м) и Крушевица (913 м). На запад се намират планините Радан (1409 м) и Чемерник (1638 м).

История редактиране

През втората половина на XIX век български учител в града е Симеон Антонов.[3]

Според етнографската карта от 1877 – 1878 г. на немския дипломат Карл Закс, жителите на Лесковац по това време са българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 г. 4 души от Лесковац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Според някои данни към 1917 година има население от 15 000 души,[6] а според други – 16 000 души.[7] Край града са погребани 321 български войници и офицери от Първата световна война.[8]

Лесковац днес редактиране

Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав са също и общините Бойник, Медведжа, Лебане, Власотинци и Църна трава, както и селищата Вуче, Гърделица, Сияринска баня.

Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на Ябланишкия окръг, в който има много основни и средни училища, разположени са 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият факултет на Нишкия университвет.

Градът е известен и със своята т. нар. Лесковашка скара. Там ежегодно през септември се провежда „Роштилиада“ – празник на лесковашката скара, който се посещава от около 250 000 души всяка година.

Личности редактиране

Родени в Лесковац
  •   Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[9]
  •   Георги Здравков, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година в бригадата на генерал Черняев,[10] на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина[11]
  •   Йован Наумович (1879 – 1945), сръбски и югославски офицер, генерал;
  •   Милан Станков (Станкович, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[12]
  •   Мите Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[13]
  •   Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина[14]
  •   Христо Н. Цанев (1856 – ?), български просветен деец
  •   Миодраг М. Илич (р. 1951), сръбски басист, текстописец, композитор, аранжор
Починали в Лесковац

Побратимени градове редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. История на България. Том четвърти. Българският народ под османско владичество, Издателство на Българската академия на науките, София 1983, с. 99, 139, 235 – карти.
  2. История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 66, 98, 114, 220, 392 – карти.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 69 – 70.
  4. commons.wikimedia.org
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  6. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
  7. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, стр.17.
  8. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 401.
  10. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 86.
  11. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 87.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 639.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 636.
  15. silistra.bg // Архивиран от оригинала на 2010-04-06. Посетен на 2010-04-20.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране