Лесли Ричард Гроувс-младши (на английски: Leslie Richard Groves Jr.) е офицер от инженерните войски на САЩ, под чието ръководство е построен Пентагонът и се провежда проектът „Манхатън“, разработил атомната бомба през Втората световна война.

Лесли Гроувс
Leslie Groves

Роден
Починал
Погребан Национално гробище Арлингтън, Арлингтън, САЩ

Образование Военна академия на Съединените щати
Военна служба
Звание Генерал-лейтенант
Години на служба 1918 – 1948
Служил на Флаг на САЩ САЩ
Род войски Армия на САЩ
Войни Първа световна война
Втора световна война
Друга работа Вицепрезидент на Sperry

Уебсайт
Лесли Гроувс в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Олбани, щата Ню Йорк, на 17 август 1896 г.[1] Син е на военен капелан и през детството си живее на различни места, обслужващи армията. През 1918 г. завършва четвърти в класа си от Военната академия на САЩ в Уест Пойнт и е назначен в инженерни войски. През 1929 г. заминава за Никарагуа в състава на експедиция, която има за цел да проучи перспективите за евентуален Никарагуански канал. След тежкото земетресение в Никарагуа през 1931 г. Гроувс поема управлението на водоснабдяването в Манагуа, за което е награден с никарагуански президентски медал за заслуги. Посещава Командно-щабния колеж на армията на САЩ в Канзас през 1935 – 1936 г., както и Военния колеж на армията на САЩ през 1938 – 1939 г. След това е назначен в генералния щаб на военното министерство. По това време Гроувс си спечелва репутацията както на изпълнител, така и на водач.[2] През 1940 г. е натоварен с отговорността да инспектира строителни обекти на армията и да следи напредъка им. През август 1941 г. е назначен да ръководи създаването на гигантски офис комплекс, в който да се помещават 40 000 служители на военното министерство (днешния Пентагон).

През септември 1942 г. на Гроувс е възложен проектът „Манхатън“.[3] Той участва в повечето аспекти от разработването на атомната бомба: той избира местата за изследване и производство в Оук Ридж, Лос Аламос и Ханфорд. Той направлява огромните строителни усилия, взема критични решения относно различните методи за отделянето на изотопите, набавя суровини, ръководи събирането на военно разузнаване относно немската ядрена програма и спомага за избирането на градовете мишени за бомбардиране в Япония. Гроувс създава сигурна защита около проекта, но не успява да попречи на Съветския съюз да провежда успешен шпионаж на програмата, поради което Сталин получава някои от най-важните тайни на ядрената програма.

След края на Втората световна война Гроувс остава начело на проекта „Манхатън“ до 1947 г., когато отговорността за производството на ядрени оръжия е прехвърлена на Комисията по атомна енергия на САЩ. След това оглавява Проекта за специални оръжия на въоръжените сили, който е създаден за контролиране на военния аспект на ядрените оръжия. Все пак той е критикуван от началник-щаба на армията, Дуайт Айзенхауър, като му е казано, че никога няма да бъде назначен за началник на инженерни войски. Три дни по-късно Гроувс обявява намерението си да напусне армията. Повишен е на генерал-лейтенант малко преди пенсионирането си на 29 февруари 1948 г. в знак на признание за ръководството му на програмата за атомната бомба. С указ на Конгреса, повишаването му е записано със задна дата – 16 юли 1945 г., когато е проведен успешно първият ядрен опит „Тринити“. След напускането на армията заема длъжността на вицепрезидент в компанията за производство на военна техника Sperry. Пенсионира се от нея през 1961 г.[4]

Умира на 13 юли 1970 г. от инфаркт на миокарда.[5] Погребан е в националното гробище Арлингтън.

ИзточнициРедактиране

  1. Ancell, R. Manning, Miller, Christine. The Biographical Dictionary of World War II Generals and Flag Officers: The US Armed Forces. Westport, Connecticut, Greenwood Press, 1996. ISBN 0-313-29546-8. OCLC 33862161. с. 124 – 125.
  2. Fine, Lenore, Remington, Jesse A.. The Corps of Engineers: Construction in the United States. Washington, D.C., United States Army Center of Military History, 1972. OCLC 834187. с. 158 – 159.
  3. Manhattan Project. // Encyclopædia Britannica, 16 януари 2020. Посетен на 14 август 2020.
  4. Norris, Robert S.. Racing for the Bomb: General Leslie R. Groves, the Manhattan Project's Indispensable Man. South Royalton, Vermont, Steerforth Press, 2002. ISBN 1-58642-039-9. OCLC 48544060. с. 517 – 519.
  5. Headed A-Bomb Development – Heart Attack Claims Life Of Lt. Gen. Leslie Groves (1970). // Standard-Speaker, 15 юли 1970. с. 1. Посетен на 25 юни 2017.