Летни олимпийски игри 1988
XXIV летни олимпийски игри (официално название „Игри на XXIV Олимпиада“) се провеждат в столицата на Южна Корея — Сеул от 17 септември до 2 октомври 1988 г. При избирането на игрите по време на 84. среща на МОК в Баден-Баден на 30 септември 1981 година Сеул печели срещу японския град Нагоя. Участват 8391 атлети от 159 страни, което е подобрение на дотогавашния рекорд за брой участници. Сред отличните спортисти са Кристин Ото, спечелила шест златни медала в плуването, Мат Бионди, с пет златни и общо седем медала от плуването, и лекоатлетката Флорънс Грифит-Джойнър с три златни медала.
Летни олимпийски игри 1988 | |
Град домакин | Сеул, Южна Корея |
---|---|
Участващи страни | 159 |
Участващи спортисти | 8465 (6279 мъже, 2186 жени) |
Състезания | 263 |
Откриване | 17 септември, 1988 |
Закриване | 2 октомври, 1988 |
Открити от | Ро Тае-у |
Клетва на спортистите | Хур Яе |
Клетва на съдиите | Ли Хакрае |
Олимпийски огън от | Сон Ке-чунг |
Олимпийски стадион | Jamsil Olympic Stadium |
Летни олимпийски игри 1988 в Общомедия |
Летните олимпийски игри през 1988 са първите, при които участва професионални спортисти и бележи края на бойкотите, след бойкотите на летните олимпийски игри през 1980 в Москва и през 1984 в Лос Анджелис. Все пак Албания, Етиопия, Куба, Мадагаскар, Никарагуа, Северна Корея и Сейшелските острови на изпращат отбори на игрите. Допингът е доминираща тема, след залавянето на лекоатлета Бен Джонсън. Олимпийските игри водят до „откриването“ на Южна Корея и спомагат за последващата политическа промяна.
Кандидатура и избиране на домакин
редактиранеИдеята за провеждане на олимпийски игри в Южна Корея съществува от края на 1970-те години. Първите големи международни спортни състезания в страната са световното първенство по стрелба през 1978 година и световното първенство по баскетбол за жени през 1989 година. След успешното провеждане на световното първенство по стрелба президентът на южнокорейската федерация по стрелба Park Chong-kyu е избран за президент на южнокорейския олимпийски комитет и за председател на южнокорейската асоциация по аматьорски спортове. Той поръчва проучване относно способността на Сеул да проведе олимпийски игри.
На 8 октомври 1979 година президентът Park Chung-hee обявява кандидатурите за домакинство на летните олимпийски игри през 1988 година и на Азиатските игри през 1986 година. Две седмици и половина по-късно Park Chung-hee е убит. Вследствие на последвалите политически чистки президентът на олимпийския комитет Park Chong-kyu губи всичките си постове.
На 27 ноември 1980 министър Rhee Kyo-ho обявява, че Сеул няма финансовите възможности да организира олимпиадата. С подкрепата на президента Chun Doo-hwan олимпийският комитет депозира кандидатурата в Международния олимпийски комитет. Президент на организационния комитет става Chung Ju-yung, председател на Хюндай. Кампанията е насочена предимно към развиващите се страни, на които организационния комитет предоставя възможността за финансова помощ за участието им на олимпиадата.
Важни моменти
редактиране- Флорънс Грифит Джойнър печели 3 златни медала в леката атлетика и поставя световен рекорд на 200 метра гладко бягане.
- Карл Луис печели 2 златни медала.
Медали
редактиранеВитрина | |||||
Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
---|---|---|---|---|---|
1 | СССР | 55 | 31 | 46 | 132 |
2 | ГДР | 37 | 35 | 30 | 102 |
3 | САЩ | 36 | 31 | 27 | 94 |
4 | Южна Корея | 12 | 10 | 11 | 33 |
5 | ФРГ | 11 | 14 | 15 | 40 |
6 | Унгария | 11 | 6 | 6 | 23 |
7 | България | 10 | 12 | 13 | 35 |
8 | Румъния | 7 | 11 | 6 | 24 |
9 | Франция | 6 | 4 | 6 | 16 |
10 | Италия | 6 | 4 | 4 | 14 |
България на олимпийските игри
редактиранеОбщо | ||||
---|---|---|---|---|
България | 10 | 12 | 13 | 35 |
Злато
редактиране- Христо Марков – лека атлетика
- Йорданка Донкова – лека атлетика
- Ивайло Маринов – бокс
- Ваня Гешева – едноместен каяк 500 м
- Таню Киряков – спортна стрелба
- Таня Дангалакова – плуване
- Севдалин Маринов – вдигане на тежести
- Борислав Гидиков – вдигане на тежести
- Атанас Комшев – борба
- Любомир Герасков – спортна гимнастика
Сребро
редактиране- Стефка Костадинова – лека атлетика
- Александър Христов – бокс
- Ваня Гешева-Цветкова и Диана Палийска – двуместен каяк 500 м
- Адриана Дунавска – художествена гимнастика
- Лалка Берберова и Радка Стоянова —гребане
- Весела Лечева – спортна стрелба
- Антоанета Френкева – плуване
- Стефан Топуров – вдигане на тежести
- Стоян Балов – борба
- Живко Вангелов – борба
- Рангел Геровски – борба
- Иван Цонов – борба
Бронз
редактиране- Цветанка Христова – лека атлетика
- Мартин Маринов – едноместно кану 500 м
- Ваня Гешева-Цветкова, Борислава Иванова, Диана Палийска и Огняна Душева – четириместен каяк 500 м
- Диана Дудева – спортна гимастика
- Магдалена Георгиева – гребане скул
- Стефка Мадина и Виолета Нинова – гребане двойка скул
- Антоанета Френкева – плуване
- Мануела Малеева – тенис
- Братан Ценов – борба
- Симеон Щерев – борба
- Рахмат Софиади – борба
- Николай Бухалов – едноместно кану 1000 м
Олимпийски спортове
редактиранеДемонстративни спортове
редактиране- Бадминтон
- Бейзбол
- Джудо (жени)
- Таекуон-до
- Боулинг
- Състезание с инвалидни колички