Лехчѐво е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, област Монтана.

Лехчево
Общи данни
Население 1764 души[1] (15 юни 2020 г.)
33,5 души/km²
Землище 53,127 km²
Надм. височина 71±1 m
Пощ. код 3445
Тел. код 09516
МПС код М
ЕКАТТЕ 43517
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   кмет
Бойчиновци
Светлин Сретениев
(Българска нова демокрация)
Кметство
   кмет
Лехчево
Иван Тодоров
(РЗС)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на левия бряг на река Огоста. Отдалечено е на 34 километра от градовете Монтана и Бяла Слатина и на 45 километра от градовете Враца, Лом и Оряхово и на 20 км от Бойчиновци.

Преобладаващите ветрове са западни. Често явление са гръмотевичните бури, понякога скоростта на вятъра достига 25 метра в секунда. Основните култури, които се отглеждат са пшеница, царевица, ечемик, овес, слънчоглед, както и много зеленчуци.

ИсторияРедактиране

Село Лехчево е създадено преди 7 века. То е най-голямото населено място на територията на Община Бойчиновци. Името му произлиза от дървото наречено леска.

Според гръцкия историк Херодот, които е живял през пети век пр. Хр., между река Дунав и Стара планина живеели тракийски племена – гети, мизи и трибали, което ни дава основание да считаме, че родствените корени на жителите, населявани в далечното минало района на село Лехчево имат тракийски произход. Редица археологически паметници, открити в този край потвърждават правилността на това основание. Характерни за селото са тракийските могили – гробници, които макар и все още непроучени, напомнят за тракийските предшественици.

Значителни са паметните знаци от римското владичество в района на с. Лехчево. Те са свързани предимно с името на римския император Константин I – Велики, който е царувал от 306 до 337 година в продължение на 31 години. На югоизток от с. Лехчево в местността „Рибине“, където тече р. Рибине, в една красива и природно защитена долина се намира местността „Цар Константин“. Тя представлява от три страни отвесно отсечена скала висока около 60 м, повърхността на която е равна и заема площ от 8 до 10 декара. В района Калето, на южната отвесна стена на скалата се намира „Царската дупка“. Тя представлява издълбано в скалата елипсовидно помещение, широко около 4 м, дълбоко 3 м и високо 2,5 м. В дъното на това помещение се е намирало издялано каменно легло, на което според преданието, е почивал цар Константин. Легенда, предавана от векове на векове и от уста на уста, гласи, че дълбоко под повърхността на Калето, в рамките на укрепената скала, която носи името на Цар Константин се намира обширно подземие, което служело за монетен двор за сечене на монети за нуждите на императорската хазна и за работилница, в която се изработвали сребърни и златни украшения и накити за царското семейство и придворните големци. Преданието говори, че в това подземие се намирала изящно изработен златна статуетка в цял ръст на царица Елена, седнала в златна колесница с конски впряг.

Извън укрепената местност Калето, около 100 м на юг се намира входа на „Мечата дупка“. Това е една тясна пещера, която е дълга около 21 км. Има легенда, че краят и завършва със замаскирани в земята железни врати като таен изход до брега на р. Огоста. На повърхността на терена в началото на „Мечата дупка“ са разкрити амфитеатрално изрязани в полукръг три, четири редици столове в меката каменна стена, наричани „Берберските столове“. От това място се разкрива гледка на красивата долина на р. Рибине. На отсрещния бряг в местността Рибине, на около 600 м от скалата „Цар Константин“, се намира оброк върху могила известна под името „Еленина могила“. При разкопки на могилата е намерен череп и останки от кости на закопан човек. Трупът е бил ограден с издялани камъни като наплати от колело на каруца. До черепа е намерен гердан от сребърни монети. Предполага се, че това е било погребална могила на жената на виден военачалник от тракийското владичество.

Доцент Румен Ковачев изследва тимарски регистри в Никополския санджак от 1483 – 1485 година. В оригиналните данъчни турски „дефтери“, съхранявани в Народна библиотека, се споменава името на населеното място с това име, заселено от население преместено от друго място. И старото селище (вероятно намиращо се някъде наблизо) и новообразуваното са подвластни на един турски първенец, който владее т.нар. тимар Ивраджа. Възможно е мястото около река Огоста по това време да не е било заселено и плодородната земя и изобилието на вода да е основната причина за създаването на новото селище, просъществувало и до днес с името си. Султанския описвач на имотите и населените места в османската империя е записал през 1483 година:

„Тимар на Хюсеин, гулями-и мир, сер-и аскер (главнокомандващ на спахийската войска Хюсеин) на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат.
Село Лефчева, спадащо към Ивраджа. В този случай неговата рая се изсели и обитава место, наречено Огост: домакинства 63, неженени 5, мюсюлмани 1, приход 9266 (акчета).“ [2]

Този запис в официалния турски документ доста точно определя времето за заселване на селото край Огоста, и може да се предположи, че и до днес това местообитаване не е сменено.

РелигииРедактиране

Християнство.

Обществени институцииРедактиране

  • Читалище Развитие

Читалище „Развитие“ – с. Лехчево е основано на 06.12.1911 г. от Петър Желязков от гр. Враца. През 1912 г. е изработен печат и е приет устав на читалището. През 1933 година се закупува парцел за строителство на читалищен дом. През 1944 г. в салона на читалището се открива първото кино във Фердинандска околия. Читалището е открито през 1956 г. и получава званието „Образцово“. Регистрирано е в Окръжен съд – Монтана като сдружение с нестопанска цел от 1997 г. Читалището разполага със салон с 350 места и Клуб на самодееца.

  • Основно училище Св. св. Кирил и Методий

Редовни събитияРедактиране


ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. цитат от книгата на доц. Румен Ковачев "Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век в Български исторически архив „, Издателство Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий", София, 1997, стр.121

Външни препраткиРедактиране