Лечебен исоп

вид растение

Лечебният исоп (Hyssopus officinalis) е полухраст от рода Исоп. Произхожда от Средиземноморието, Северна Африка, Близкият изток и Кавказ, по-късно е натурализиран в цяла Европа и Северна Америка. Споменава се в Новия Завет – при разпъването на Исус на кръста римските войници му поднасят напоена с оцет гъба, прикрепена на клонка от исоп. Вероятно поради тази причина през Средновековието в Европа растението е било особено ценено от Църквата и е било честа практика да се засажда в църковните и манастирските градини.

Лечебен исоп
Hyssopus officinalis.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Lamiales
семейство:Устноцветни (Lamiaceae)
триб:Mentheae
род:Исоп (Hyssopus)
вид:Лечебен исоп (H. officinalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Лечебен исоп в Общомедия
редактиране

Исопът предпочита слънчеви места и по-скоро суха почва с добър дренаж. Цветовете му могат да бъдат виолетови, сини, бели или червени.

Използва се като подправка за салати, меса, супи и сосове. Влиза в съставките при производството на някои видове ликьори и швейцарския абсент.

Маслото от исоп в много страни е забранено за свободна продажба, тъй като е токсично. Същевременно при правилна дозировка растението има лечебно действие и се използва за облекчаване на кашлицата и различни възпаления на белите дробове, за стимулиране на храносмилането (ароматът на билката) и др.