Лешани (на македонска литературна норма: Лешани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Лешани
Лешани
41.2778° с. ш. 20.8606° и. д.
Лешани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина1086 m
Население484 души (2002)
Пощенски код6344
Лешани в Общомедия
Фреска „Успение Богородично“ от новата църква на Лешанския манастир

География редактиране

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в северното подножие на връх Мазатар.

История редактиране

Старата църква „Вси Светии“ на Лешанския манастир е от 1452 година.[1]

В XIX век Лешани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лешани (Léchani) е посочено като село със 70 домакинства с 200 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Лешани има 60 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лешани е населявано от 450 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лешани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лешани има 480 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лешани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Воденицата на Тане Николов от края на XIX - началото на XX век е обявена за паметник на културата.[8]

Църквата „Свети Никола“ е градена от 1909 до 1919 година, а е осветена в 1920 година. Иконите на иконостаса са изработени от Русалим Кръстев от Лазарополе в 1909 година. Църквата „Успение Богородично“ е възобновена в 1979 година.[9] В 1993 година е възобновена църквичката „Свети Петър“. Северното от селото, в оброчището Свети Атанасий е открита средновековна керамика. Там е построен едноименен храм. Южно от селото в местността Рида е църквичката „Света Богородица“.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 484 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 483
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени в Лешани
  •   Ангел Попвасилев (1885 – 1924), войвода на ВМОРО и ВМРО
  •   Васил Попангелов (1861 – 1903), войвода на ВМОРО
  •   Дамян Найдев Силянов, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Кръстан Петрев Илов, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Миладин Стойков, български революционер от ВМОРО, селски войвода от Лешани през Илинденско-Преображенското въстание[13]
  •   Петър Николов (1880 – 1913), български революционер от ВМОРО
  •   Славе Банар (р. 1954), писател от Северна Македония
  •   Стоян Ристески (р. 1932), учен и писател от Северна Македония
  •   Стоян Христов Трайчев, български революционер от ВМОРО[11]
Починали в Лешани

Бележки редактиране

  1. а б † Манастир „Сите Светии - Си Свети“ с. Лешани - Охридско // Дебарско-кичевска епархија, 9 февруари 2015. Посетен на 29 юли 2017.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  8. Воденица во с. Лешани // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-08-16. Посетен на 16 август 2017.
  9. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16 
  11. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.