Лешани
Лешани (на македонска литературна норма: Лешани) е село в община Дебърца на Северна Македония.
| Лешани Лешани | |
 | |
  Лешани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1086 m |
| Население | 484 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Лешани в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в северното подножие на връх Мазатар.
История
редактиранеСтарата църква „Вси Светии“ на Лешанския манастир е от 1452 година.[1]
В XIX век Лешани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лешани (Léchani) е посочено като село със 70 домакинства с 200 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Лешани има 60 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лешани е населявано от 450 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лешани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лешани има 480 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лешани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Воденицата на Тане Николов от края на XIX - началото на XX век е обявена за паметник на културата.[8]
Църквата „Свети Никола“ е градена от 1909 до 1919 година, а е осветена в 1920 година. Иконите на иконостаса са изработени от Русалим Кръстев от Лазарополе в 1909 година. Църквата „Успение Богородично“ е възобновена в 1979 година.[9] В 1993 година е възобновена църквичката „Свети Петър“. Северното от селото, в оброчището Свети Атанасий е открита средновековна керамика. Там е построен едноименен храм. Южно от селото в местността Рида е църквичката „Света Богородица“.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 484 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 483 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Лешани
Ангел Попвасилев (1885 – 1924), войвода на ВМОРО и ВМРО- Васил Попангелов (1861 – 1903), войвода на ВМОРО
- Дамян Найдев Силянов, български революционер от ВМОРО[11]
- Кръстан Петрев Илов, български революционер от ВМОРО[12]
- Миладин Стойков, български революционер от ВМОРО, селски войвода от Лешани през Илинденско-Преображенското въстание[13]
- Петър Николов (1880 – 1913), български революционер от ВМОРО
Славе Банар (р. 1954), писател от Северна Македония- Стоян Ристески (р. 1932), учен и писател от Северна Македония
- Стоян Христов Трайчев, български революционер от ВМОРО[11]
- Починали в Лешани
- Русе Поптодоров, български революционер от ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ а б † Манастир „Сите Светии - Си Свети“ с. Лешани - Охридско // Дебарско-кичевска епархија, 9 февруари 2015. Посетен на 29 юли 2017.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Воденица во с. Лешани // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-08-16. Посетен на 16 август 2017.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.