Либерален интернационал

Либералният интернационал (ЛИ) (на английски: Liberal International) е международна федерация на либералните партии. Щаб квартирата му се намира Лондон, Великобритания в сградата на National Liberal Club (либерален Джентълменски клуб). Създаден е в Оксфорд през 1947 г., откъдето идва наименованието на основния и оригинален идеологически документ наречен Оксфордски манифест. Целта на организацията е да свързва либералните партии по целия свят и така да спомага за запазването и развитието на либералните ценности като свободното и честно общество, човешките права и свободните търговия и стопанство.[1] От 2009 г. председател на организацията е холандският политик Ханс ван Бален.

Либерален интернационал
Liberal International
Ръководител(и)Хакима Ел Хайте
Основанааприл 1947 г.
СедалищеНационален либерален клуб, Лондон, Великобритания
Идеологиякласически либерализъм
социален либерализъм
Сайтliberal-international.org

Цели редактиране

Според Конституцията на Либералния интернационал (2005) целите му са: „да спечели общо разбиране на либералните принципи, които са международни в своята същност, по целия свят и да спомогне за развитието на свободно общество базирано на личната свобода, личната отговорност и обществената справедливост и да предостави средставата за съвместна работа и разменяне на информация между членовете му и между мъжете и жените от всички страни, които приемат либералните принципи.“

Принципите, които Либералният интернационал изповядва, са човешките права, свободни и честни избори, многопартийна демокрация, обществена справедливост, толерантност, пазарна икономика, свободна търговия, отговорност към околната среда и международна солидарност.

Оксфордския манифест редактиране

Оксфордският манифест е написан през 1947 г. от участниците в годишното събрание на Либералния интернационал, описвайки основните политически принципи на организацията.[2] Документът се счита за един от най-важните политически документи на двадесети век.

Основната презумпция, на която се базира е, че „човекът е преди всичко създание, дарено със силата на независимата мисъл и свободата на действие и с умението да различава правилното от грешното“. Поради това човекът е основата на всяко политическо общество. То от своя страна трябва да подсигури условията за съществуването на отговорен и съзидателен живот като:
Личната свобода, свободата на мисълта и религията;
Свободата на изразяване и свободната преса;
Свободата на сдружаване;
Свободата на образование, без значение от произхода;
Свободата на собственост, правото на стопанска активност;
Равни права за мъжете и жените.

Петдесет години по-късно Либералният интернационал се завръща в Оксфорд, където създава нова, допълнена версия на манифеста, наречена Либералният манифест за 21 век, в която се отбелязва значителният напредък на либералните ценности във Великобртания, Европа и света, но се очертават и някои важни насоки за работа на либералните партии през 21 век:
Разширяване на демокрацията – борба с корупцията, влиянието на монополи, картели и големи корпорации върху правителствата и подобряване на човешкия капитал;
Усилване на международното сътрудничество в областта на конфликтите и споровете;
Подобряване на демокрацията – децентрализиране на политическите ресурси;
Защита на правата на човека;
Създаването на нов договор между поколенията;

Членове редактиране

Country Name Government Notes
  Андора Либерална партия на Андора Основна партия в коалицията
  Ангола Либерална демократична партия В опозиция
  Белгия Реформаторско движение Малка партия в коалиция
  Белгия Фламандски либерали и демократи Малка партия в коалиция
  България Движение за права и свободи В опозиция
  България Национално движение за стабилност и възход Извън парламента
  Буркина Фасо Алианс за демокрация и федерация - Африканско демократично обединение Малка партия в коалиция
  Камбоджа Sam Rainsy Party В опозиция
  Канада Канадска либерална партия Малка партия в коалиция
  Китай Демократична прогресивна партия В опозиция
  Демократична република Конго Национален алианс на демократите за реконструкция В опозиция
  Коста Рика Partido Movimiento Libertario В опозиция
  Кот д'Ивоар Rally of the Republicans Президент и правителство
  Хърватия Хърватска социалнолиберална партия Малка партия в коалиция
  Куба Democratic Solidarity Party Забранена
  Куба Cuban Liberal Union Забранена
  Куба Либерална партия на Куба Забранена
  Дания Датска социално-либерална партия Малка партия в коалиция
  Дания Център В опозиция
  Египет Демократически фронт В опозиция
  Естония Реформистка партия на Естония Основен партньор в коалиция
  Финландия Финландки център Основен партньор в коалиция
  Финландия Шведска народна партия (Финландия) Малък партньор в коалиция
  Германия Немска група в Либералния интернационал Друг статут
  Германия Свободна демократическа партия Извън парламента
  Гибралтар Гибралтарска либерална партия Малък партньор в коалиция
  Хондурас Либерална партия (Хондурас) В опозиция
  Унгария Алианс на свободните демократи[3] Извън парламента
  Исландия Framsóknarflokkurinn В опозиция
  Израел Израелска група Друг статут
  Италия Италиански радикали В опозиция
  Косово Либерална партия на косово В опозиция
  Литва Либерален и центристки съюз[4] В опозиция
  Люксембург Демократическа партия (Люксембург) В опозиция
  Северна Македония Либерална демократична партия (Македония В опозиция
  Мадагаскар Движение за прогрес на Мадагаскар В опозиция
  Мексико Nueva Alianza В опозиция
  Черна гора Либерална партия на Черна гора В опозиция
  Монголия Гражданска воля В опозиция
  Мароко Конституционен съюз В опозиция
  Мароко Народно движение Малка партия в коалиция
  Нидерландия Демократи 66 В опозиция
  Нидерландия Народна партия за свобода и демокрация[5] Основна партия в коалиция
  Нидерландия Холандска група в ЛИ Друг статут -
  Норвегия Център (Норвегия) В опозиция
  Перу Национална справедливост Извън парламента
  Филипини Либерална партия Президент и правителство
  Румъния Национална либерална партия В опозиция
  Русия Yabloko Извън парламента
  Сенегал Сенегалска демократическа партия В опозиция
  Словения Либерална демокрация Извън парламента
  Република Южна Африка Democratic Alliance В опозиция / Управлява в западната провинция
  Испания Democratic Convergence of Catalonia В опозиция на национално ниво / Основна партия в местния парламент
  Испания Majorcan Union[6] В опозиция
  Шри Ланка Либерална партия на Шри Ланка В опозиция
  Швеция Либерална народна партия Малка партия в коалиция
  Швеция Центристка партия (Швеция) Малка партия в коалиция
  Швейцария Свободна демократическа партия – Либералите[7] Традиционен коалиционен кабинет
  Танзания Обединен граждански фронт В опозиция
  Тайланд Демократическа партия В опозиция
  Тунис Социално-либерална партия В опозиция
  Великобритания Alliance Party of Northern Ireland Управлява на местно ниво
  Великобритания Британска група в Либералния интернационал Друг статут
  Великобритания Либерални демократи В опозиция

Членове на Либералния интернационал са и няколко международни организации:

Източници редактиране

  1. www.liberal-international.org, архив на оригинала от 10 юни 2006, https://web.archive.org/web/20060610034316/http://liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=508, посетен на 2012-02-13 
  2. www.liberal-international.org, архив на оригинала от 11 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110211151351/http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=535, посетен на 2012-02-13 
  3. www.liberal-international.org, архив на оригинала от 6 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110606000019/http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=749, посетен на 2012-02-13 
  4. www.liberal-international.org, архив на оригинала от 5 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110605233649/http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=755, посетен на 2012-02-13 
  5. ((nl)) VVD is a member of LI Архив на оригинала от 2011-09-28 в Wayback Machine.
  6. www.liberal-international.org, архив на оригинала от 16 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150216111946/http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=775, посетен на 2012-02-13 
  7. www.liberal-international.org, архив на оригинала от 13 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131213170240/http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=778, посетен на 2012-02-13