Либешево

село Гърция, Западна Македония

Либèшево, още Либèшово или Либѝшово (на гръцки: Άγιος Ηλίας, Агиос Илиас, до 1927 година Λιμπίσοβο, Либисово,[2] до 1949 година Αϊλιάς, Айлияс[3]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Либешево
Άγιος Ηλίας
— село —
Изглед към селото зад дърветата
Изглед към селото зад дърветата
Гърция
40.36° с. ш. 21.1878° и. д.
Либешево
Западна Македония
40.36° с. ш. 21.1878° и. д.
Либешево
Костурско
40.36° с. ш. 21.1878° и. д.
Либешево
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина1000[1] m
Население10 души (2021 г.)
Пощенски код52200
Телефонен код52200

География

редактиране

Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1000 m надморска височина в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“. Землището на селото е малко - 6 km2.[1] Между Либешево и Мангила е гората Грижник.[4]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[5]

В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[7]

В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в Либишово е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[8]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лебишево е обозначено като българско селище.[14]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Либишево има 38 къщи славяни християни.[15] В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.

Селото е бедно и жителите му традиционно ходят на гурбет, занимават се със земеделие - производство на жито и картофи и в по-малка степен със скотовъдство.[1]

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[16]

По време на Гражданската война селото пострадва силно от нападения на проправителствени банди и населението му драстично намалява.[1] В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[17]

По пътя към Жиковищкия манастир е построен параклисът „Свети Илия“.[17]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 323[1] 253[1] 247[1] 224[1] 85[1] 90[1] 56[1] 121[1] 88[1] 42 8 10

Личности

редактиране
Родени в Либешево
  •   Атанас Борозов (? - 1905), гръцки андартски деец, убит от четата на Киряк Шкуртов, заради участието си в нападението над Мангила[4]
  •   Вангел Алезотов (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[18]
  •   Исидор Ковачев (Ισίδωρος Κοβατσιάδης (1884 - 4 май 1947)), гръцки свещеник, убит от бойци на ДАГ[19]
  •   Мито Христов Мичовски (? - 1904), член на българското църковно настоятелство в селото и на комитета на ВМОРО, заловен и измъчван от хората на капитан Вардас да издаде скривалището на убития Костандо Живков, издържал на мъченията и убит от андартите[20][21][22][23]
  •   Петър Николов (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Вангел Алезотов, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[18]
  •   Петър Христов Шутков (? - 1904), измъчван от хората на капитан Вардас да издаде скривалището на убития Костандо Живков, издържал на мъченията и убит от андартите[20][24][22][23]
  •   Стерьо Кирядов (Παπαστέργιος Κυράδης), гръцки свещеник в началото на XX век[25]
  •   Щерьо Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[26]
Починали в Либешево
  •   Костандо Живков (? – 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
  •   Яни Христов (? – 4 декември 1904), български революционер, деец на ВМОРО
  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. а б Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  7. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  8. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231 и 859.
  13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  14. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  16. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  17. а б Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  18. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  19. Ιεροεθνομάρτυς Ισίδωρος Καβατσιάδης (4 Μαΐου 1947) // Αντέχουμε… - WordPress.com, Μάϊος 4, 2019. (на гръцки)
  20. а б Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 9.
  21. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 659.
  22. а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 198.
  23. а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 623.
  24. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 681.
  25. Η προσφορά του χωριού Νόστιμο στον Μακεδονικό Αγώνα και ο εθνομάρτυς Λάμπρος Παγουνάδης // fouit.gr. Посетен на 6 септември 2024 г. (на гръцки)
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.