Либешево

селище в Гърция

Либèшево или Либèшово или Либѝшово (на гръцки: Άγιος Ηλίας, Агиос Илиас, до 1927 година Λιμπίσοβο, Либисово,[2] до 1949 година Αϊλιάς, Айлияс[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Либешево
Άγιος Ηλίας
— село —
Изглед към селото зад дърветата
Изглед към селото зад дърветата
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 1000[1] m
Население 8 души (2011 г.)
Пощенски код 52200
Телефонен код 52200

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1000 m надморска височина в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“. Землището на селото е малко - 6 km2.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[4]

В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[6]

В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на ВМОРО.[7]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[9] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[12]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лебишево е обозначено като българско селище.[13]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Либишево има 38 къщи славяни християни.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.

Селото е бедно и жителите му традиционно ходят на гурбет, занимават се със земеделие - производство на жито и картофи и в по-малка степен със скотовъдство.[1]

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[15]

По време на Гражданската война селото пострадва силно от нападения на проправителствени банди и населението му драстично намалява.[1] В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[16]

По пътя към Жиковищкия манастир е построен параклисът „Свети Илия“.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 323[1] 253[1] 247[1] 224[1] 85[1] 90[1] 56[1] 121[1] 88[1] 42 8

ЛичностиРедактиране

Родени в Либешево
  •   Евангелос Алезоти (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[17]
  •   Петрос Николау (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Евангелос Алезоти, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[17]
  •   Щерьо Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[18]
Починали в Либешево
  •   Костандо Живков (? – 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  6. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  7. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). февруари 1940. с. 10.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231 и 859.
  12. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  13. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  15. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  16. а б Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
  17. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.